— И не се разотивайте — изкомандва, — милицията има нещо да ви съобщи.
Актьорите замряха и с интерес впериха погледи в Настя.
— Намерихте ли убиеца? — първа зададе въпрос Арбенина. — Кажете по-бързо, кой е, хайде де, не протакайте!
Настя се окашля и стана. Сега всички гледаха само в нея, така че й стана някак криво.
— Семьон Борисович не ме е разбрал правилно. Нямам съобщение за всички, просто трябва да разговарям с някои от вас. Останалите са свободни. Моля да останат само Евгения Фьодоровна, Михаил Лвович и вие, Никита.
Из репетиционната зала се разнесе разочаровано „у-у-у“ и участниците в репетицията начело с Дудник започнаха да напускат помещението. Помощник-режисьорът Федотов, както обикновено, се помота по-дълго от всички и на Настя дори се стори, че се мотае нарочно, за да дочака тя да заговори.
Когато Федотов най-сетне излезе в коридора, Настя, като се стараеше колкото може по-предпазливо да избира думите, предупреди тримата артисти за възможната опасност. Най-непредсказуема се оказа реакцията на Арбенина: Евгения Фьодоровна се заля в звънлив смях.
— Че на кого съм притрябвала аз, самотната старица! Каква полза от мен? Освен апартамента, но аз вече съм го завещала, така че е безполезно да се мъчат.
Арцеулов укорително поклати глава.
— Евгения Фьодоровна, не бива да сте толкова лекомислена. Анастасия Павловна е права — ако някой иска да провали постановката, ще започнат именно от вас, защото няма кой да ви замени, в нашия театър няма звезди от вашия ранг. А без вас зрителите няма да дойдат на спектакъла, защото всичко останало не им е интересно, авторът на пиесата не е известен, режисьорът също. Имам предвид, ако на афиша е написано името на Дудник — веднага се поправи той. — Без вас дори няма смисъл да се поставя спектакълът.
— Мили боже! — кокетно се усмихна Арбенина. — Не ме прехвалвайте. Миша, че ще се възгордея. Не, наистина, през живота ми никой никога не ми е посягал и не ме е заплашвал, така че това дори ще бъде интересно. И веднага почвам да се страхувам, защото трябва непременно да преживея опита от този страх, после може да ми бъде много полезен за сцената.
Арцеулов веднага весело подзе:
— Нашата Евгения Фьодоровна живее според заветите на Станиславски, старае се да получи колкото може повече жизнени впечатления и да ги спести в своята вътрешна касичка, та в нужния момент да ги извади и да си спомни какво е чувствала и как е разсъждавала. Нали така, Евгения Фьодоровна?
— Миша, вие опростявате Станиславски, но като цяло не сте далеч от истината. Нямам какво да губя, а и вече достатъчно съм поживяла, вие обаче трябва да се вслушате в това, което казва Анастасия. Не разбирам какво толкова ви забавлява, работата е сериозна.
Михаил Лвович вдигна ръце и демонстративно размърда бицепсите си, които бяха изопнали тънкия трикотажен пуловер.
— Нямам от какво да се страхувам, самият аз мога да извия врата на когото щете. Между другото, три пъти седмично спортувам във фитнес зала, не е толкова лесно да се справят с мен. И после, все пак не съм народната артистка Арбенина, спокойно могат да ме заменят в спектакъла, така че нищо страшно за мен, от моето отстраняване нищо няма да се промени.
Видът на актьора наистина беше внушителен: широкоплещестият едър и мускулест Арцеулов изглеждаше страховито.
Виж. Никита Колодни, изглежда, сериозно се уплаши. Седеше на стола в самия център на помещението — блед, с отпуснати рамене, с ръце, увиснали покрай тялото му.
— Никита, а вие защо мълчите? — обърна се към него Настя. — И вие ли смятате, че се презастраховаме и не ви грози никаква опасност?
Колодни вдигна към нея съвършено болни очи.
— Знаете ли, щях да бъда щастлив, ако не можеха да ме заменят… Но пак много ме е страх. Всяка замяна, всяко въвеждане на нов човек в ролята е загуба на време и кой знае какво ще реши ръководството… За мен този спектакъл е много важен, просто няма да го преживея, ако нещо се провали. Господи, какво да правя сега?… Да ходя по улицата и всеки момент да очаквам някой да ме халоса по главата?… Или да ми сложи отрова в чая?
Гласът му трепереше, по слепоочията му се стичаха капки пот и личеше, че той истински се страхува. Впрочем, помисли си Настя, всички тези симптоми може да се окажат само последствия от махмурлук. Изглежда, актьорът Колодни редовно си позволява да „нарушава режима“ и да се напива. Какво пък, нищо чудно, пиещият актьор е нещо също толкова нормално, колкото пиещият детектив. Пък и Арбенина я бе предупредила за това.