Выбрать главу

Настя излезе първа от репетиционната зала, направи няколко крачки по коридора и спря: трябваше й Арцеулов, имаше въпрос към него. Михаил Лвович се появи в коридора буквално след нея и решително закрачи към кабинета на директора, но Настя го спря.

— Михаил Лвович, може ли да си поговорим?

Арцеулов недоумяващо вдигна вежди.

— За нещо друго ли? Мислех, че всичко ни казахте.

— Останаха ми някои въпроси към вас. Къде можем да поседнем?

Михаил Лвович се огледа, после погледна часовника си.

— Всъщност вече нямам време.

— За кратко е — обеща Настя.

— Тогава хайде направо тук. Какво искахте да ме питате? Покрай тях преплува Евгения Фьодоровна Арбенина с тесните си изопнати панталонки и вталеното памучно сако.

— Анастасия, отбийте се в моята гримьорна — и направи изразителна физиономия, сиреч — имам нещо да ви съобщя.

— Ще ви чакам.

Интересно, какво ли ще бъде?

— Добре, Евгения Фьодоровна, ще се освободя и ще дойда. Михаил Лвович, какви отношения ви свързваха с Артьом Лесогоров?

По простоватото, с едри черти, но много добре гледано лице на Арцеулов се изписа искрено недоумение. Впрочем то спокойно можеше да се окаже изиграно, нали Гриневич й каза…

— Абсолютно никакви — спокойно отговори артистът. — Виждахме се само на репетиции, е, и може би случайно в бюфета например или в коридора, или в приемната на Лев Алексеевич, с една дума, някъде из сградата на театъра. Извън подготовката на пиесата не съм общувал с автора. Защо, някой ви каза нещо ли?

Във въпроса Настя не долови и най-малко безпокойство, единствено любопитство. „Всеки що-годе професионален актьор ще омотае когото си иска…“

— Лесогоров влизал ли е във вашата гримьорна?

— Не си спомням такова нещо… — сви мощните си рамене Арцеулов. — Мисля, че не. Защо, някой ви е казал, че е влизал ли?

— Казаха ми — кимна Настя, леко усмихната.

— Кой?

— Моля Ви, Михаил Лвович — разсмя се от сърце тя, — що за въпрос? Нали разбирате, че няма как да ви кажа.

— Да, разбира се — прозвуча вече объркване в гласа му.

— Не мога да си представя кой би могъл да изтърси такова нещо. И защо? Сега с абсолютна точност си спомням, че Артьом никога не е идвал при мен.

Добре, ще си отбележим това. Колодни твърди, че е заварил Лесогоров в гримьорната на Михаил Лвович, и то насред някакъв сериозен разговор помежду им, полугласен разговор, и то явно не за пръв път. А самият Михаил Лвович отрича това. Любопитно.

След като се раздели с Арцеулов, Настя пое към „женското“ крило, към Арбенина. Евгения Фьодоровна стоеше пред отворения отдушник и пушеше, издухвайки дима през тясната пролука, от която нахлуваше студ и влага. На масата за гримиране се извисяваше пластмасова клетка за пренасяне на животни, в която кротко дремеше снежнобялата Есмералда.

— Миличка, помолих ви да се отбиете, за да ви предупредя: не обръщайте внимание на това, което ви говори Миша, тоест Михаил Лвович. Лъже.

Какъв номер, а! И откъде ли Арбенина е научила за какво току-що Настя си бе говорила с Арцеулов?

— Какво имате предвид? — предпазливо попита тя.

— Ами това, че той всекиго можел да пречука и на всекиго да извие врата. Не го слушайте, умолявам ви! Вярно, Миша е спортно момче, сили у него — бол, но… Разбирате ли, миличка, той е страхливец. Да, да — Арбенина с рязко отработено движение изхвърли фаса през пролуката, затвори прозорчето и се извърна с лице към Настя, — страхливец е. Всъщност не се изразих правилно… Разбирате ли, много актьори страдат от така наречения страх от телесен контакт. Дори не да удари, той не може без специално усилие да прегърне друг човек. Трудно му е. Минават му разни мисли — например че човекът е болен, заразен или просто немит… На някого устата мирише неприятно и не ти се иска да се доближаваш до него. Един вид невроза. Това се среща често.

— Знам — кимна Настя. — Та, значи, Михаил Лвович…

— Ами да — леко смутено се усмихна Евгения Фьодоровна. — Разберете ме правилно, казвам ви го не за да унижа Миша и да проваля репутацията му на мъжага, далеч не е това. Вие трябва да разбирате, че всъщност той не би могъл да се защити, ако, не дай си боже, се случи нещо. Беззащитен е като дете. На мухата път прави. Така че вие вземете мерки, защитете го някак.