— Вие толкова се грижите за Арцеулов, какво да правим обаче с вас? Защото и вие се нуждаете от защита.
— Я оставете това! — махна с ръка Арбенина. — Какво толкова ще ми се случи на мен? А дори да ми се случи, по-добре да се преселя в отвъдното в разцвета на славата си и в атмосфера на тайнствено престъпление, отколкото като забравена полубезумна старица, която доизживява дните си в старчески дом. Ярък пример за това е Зоя Фьодорова, и до днес хората си я спомнят, макар че от деня на убийството й минаха един бог знае колко години. Не, не се тревожете за мен, аз съм фаталистка и умея да посрещам ударите на съдбата. За Миша обаче се погрижете. А и за Никита. Миша поне има сили и мускулатура, само видът му може да стресне, но нашият Никита е съвсем дете — слабичък, строен, крехък, така че може да се окаже лесна плячка.
Настя си припомни фигурата на „крехкото момче“. Да, Колодни е сух и жилав, фигурата му не е атлетична, но доколкото можеше да се види под късите ръкави на тениската, мускулите му бяха повече от прилични. Явно доста спортуваше и далеч не беше хилав. Какво ти момче! Той е на трийсет и една години, отдавна му е време да се води мъж.
— Евгения Фьодоровна, забелязвали ли сте дали Арцеулов често е общувал с Лесогоров? Нали вие сте почти всеки ден в театъра, така че знаете всичко за всички и нито една дреболия не ви се изплъзва.
Арбенина не бързаше да отговори, пусна котката от клетката и наля в котешката паничка вода от чешмата. Котката сладко се протегна, изопна цялото си гъвкаво тяло, скочи на диванчето и се просна по гръб, като разпери задните си лапи настрани, а двете предни — кой знае защо, наляво. Евгения Фьодоровна с умиление наблюдаваше движенията на своята любимка.
— Опитният актьор не може да надиграе дете, но нито едно дете никога не може да надиграе в кадър животно — кой знае защо каза тя и на Настя й се стори, че въпросът й не хареса на Арбенина и тя не изпитва желание да отговори.
— Чувала съм за това — сдържано каза Настя. — И все пак, какво ще кажете за Артьом и Михаил Лвович? В какви отношения бяха?
Незнайно защо Арбенина въздъхна.
— Доколкото съм успяла да забележа — не бяха близки. Но Артьом беше симпатичен на Миша и той винаги се застъпваше за него на репетиции, когато артистите настояваха за едни или други поправки. На Миша всичко му харесваше, изобщо, ролята му допадаше. И Артьом много му харесваше — изтънко се усмихна тя. — Това е всичко, което мога да кажа.
Мда, не е много… Господи, колко е просто всичко! Настя едва се въздържа да не се разсмее. Арбенина бе забелязала, че авторът на пиесата, млад, красив блондин, е симпатичен на Арцеулов, и бе заподозряла особена сексуална ориентация у Михаил Лвович. А тъй като традиционната ориентация на самия Лесогоров, изглежда, не е будела съмнения у никого, според актрисата актьорът Арцеулов може да е изпитвал несподелено влечение към младия драматург. Каква глупост! И дума не може да става за това. Впрочем… Кой знае? Ами ако е било точно така? И убийството на Лесогоров няма никакво отношение към покушението срещу Богомолов, а е свързано единствено с лични любовни преживявания? Но какво пречи на Арбенина да го каже направо? Защо го усуква и говори за животни в кадър? Ааа, ясно, кирливите ризи. Как може да се хвърля дори сянка от съмнение върху любимеца на публиката Михаил Арцеулов, признатия герой любовник и храбър воин, трагичен злодей и благороден гений!
— Ще ме извините, миличка — възсухо произнесе Евгения Фьодоровна, — трябва да се преоблека и да си почина, на моята възраст дори половин репетиция като днешната изисква големи усилия.
— Разбира се, разбира се — смотолеви Настя и си тръгна.
Арбенина си спомни за своята възраст, много навреме.
Истината е, че нито една актриса, дори да е на деветдесет години, не признава, че се уморява и й е трудно. Просто искаше да сложи край на разговора.
Между дванайсет и един часа по обяд артистичният бюфет обикновено беше празен, хората от техническите служби идваха да обядват от един, така че Михаил Лвович Арцеулов пиеше чай в пълна самота, когато при него дойде Александър Олегович Федотов.
— Е, какво? — попита той с пламтящи очи.
Арцеулов остави чашата на масата и учудено погледна помощник-режисьора.
— Какво какво?
— Какво каза тя? Защо ви помоли да останете? Намерили са убиеца, така ли?
— А, за това ли питаш? — Арцеулов отхапа голямо парче кекс със стафиди и с удоволствие задъвка. — Не, никого не са намерили. Според мен те изобщо не умеят да търсят, само ходят, гледат, разговарят, а какво правят реално? Къде е резултатът? Още един труп — това е целият резултат от тяхната бурна дейност. Дилетанти! Не си ли съгласен, какво всъщност могат те? Жена и хлапак, просто е смешно.