— Анастасия Павловна, бях прав за блога — радостно й съобщи той по телефона. — Лесогоров щедро е споделял новините, научени по време на светски партита и по клубове. Залял е с кал всички, до които се е докопал. Снощи рових из интернет, четох, а днес намерих в неговия компютър файл със записки — явно веднага след като е научел нещо, си го е записвал, за да не го забрави, а в блога си е писал средно веднъж седмично.
— Ами тогава си записвайте всичко — въздъхна Настя.
Друг път той озадачено каза, че е намерил цял файл, посветен на Шекспировия „Хамлет“.
— Трябва ли ни?
— Нека помисля — помоли Настя.
„Хамлет“. Може ли съображенията на младия журналист по повод на тази пиеса да имат отношение към убийството? Малко вероятно. Още повече че в „Нова Москва“ такъв спектакъл не е бил поставян, така че нямаше никакви основания да смятат, че в тези бележки може да се съдържа информация за актьорите и другите служители в театъра. Но от друга страна, с какво трагедията на Шекспир може да е заинтересувала Артьом? Той не е изкуствовед, не е режисьор и дори не е актьор, за какво му е да размишлява върху пиесата? Има въпрос, а щом няма отговор на него, трябва да го търсят и да го намерят на всяка цена — това е една от основните максими на хората, които се опитват да разкриват престъпления.
— Разпечатайте ми този файл — помоли тя и отново се зарови в книжата.
Изобщо не сполучи със сортировката, всички книжа на Лесогоров представляваха разпечатки на текста на пиесата с ръкописни поправки и крайни варианти. Всъщност крайният вариант беше само един, изваденият направо от принтера. Върху всички останали пъстрееха бележки и добавки, направени или с молив, или с химикалка. И сред тези книжа не се намериха никакви странични материали. Дали изобщо са съществували, или престъпникът ги бе отнесъл?
Да преминем към тетрадката със стенограмите. Тук Настя Каменская беше безсилна, нали не владее стенография. Ами ако…
— Николай Николаевич — обърна се тя към следователя, който старателно подшиваше дебело наказателно дело и съставяше опис, — трябва да поръчаме разшифроване на стенограмите на Лесогоров.
Блинов недоволно се откъсна от заниманието си.
— Това пък защо?
— Знае ли човек… Ами ако той е стенографирал не само репетициите, но е използвал стенографията и за да записва съмнителна информация? Представете си, че в тази тетрадка е отразена не само работата върху пиесата, но и някакъв компромат? Защото това е доста остроумен начин да се скрие даден материал от чужди очи — днес съвсем малко хора владеят стенография.
— Не си измисляй — рязко я прекъсна Блинов. — Нямаме такива експерти, значи трябва да търсим стенографи и да им плащаме, а кой ще плати? Нашето министерство ли? Или лично ти, от джоба си?
— Ще намеря кой да плати разшифроването, само ми разрешете да копирам тетрадката — уверено каза Настя.
— Прави каквото щеш — внезапно се ядоса следователят, — само не ми пречи, до гуша съм затънал в работа. И имай предвид: няма да издам постановление, сама се оправяй.
Настя много се надяваше на помощта на Вавилов, човека, който плащаше работата й в театъра. И Вавилов оправда очакванията й.
— Ще заделя средства — обеща той. — Щом това е нужно за Лев Алексеевич, няма проблеми.
Всъщност Настя не беше сигурна дали това е нужно за разкриването на покушението срещу Богомолов, но за всеки случай изигра пълна увереност. Затвори телефона, взе тетрадката със стенограмите и тръгна да търси ксерокс, като се сети да вземе и последния вариант на пиесата. Просто така, от любопитство. Щом около „Правосъдие“ кипят такива страсти, трябва поне да се запознае с текста. Така, за обща култура.
Остатъка от деня прекара в търсене на стенографи, които биха се наели да свършат работата спешно, после отиде при Вавилон за парите, после отнесе тези пари и материалите на специалиста, който живееше чак до околовръстното шосе в югозападния край на Москва, тоест в противоположния на нейния дом край. Прибра се късно вечерта, бързо вечеря, като се натъпка с каквото й падне, и не спря да се чуди, че не може и не може да се засити. После извади на бюрото два прозрачни джоба: в единия беше последният вариант на пиесата, в другия — разпечатаните от Сташис бележки, свързани с „Хамлет“.