Котаракът гордо вирна глава и многозначително размърда мустаци.
— А после, когато започват да търсят трупа на Полоний, Хамлет се проявява необикновено цинично, като демонстрира пълно пренебрежение към чуждия живот и неуважение към чуждата смърт. Защото Полоний изобщо не е замесен в убийството на Хамлет-старши, не е било нужно да му се отмъщава, а Хамлет нито съжалява, нито се измъчва по повод на невинно погубения баща на Офелия — нищо. Това е то неговото душевно величие. Да не говорим пък как ей така, между другото, погубва Офелия. Ясно е, че се е държал така, защото е имал цел, но знаете ли, пасажът за целта, която оправдава средствата, някак не ми е близък. Ами как постъпва той с другарите си по чашка? Просто умът човешки не го побира! Та нали те не са знаели какво пише в писмото, което са понесли за Англия, казали са им да го отнесат — носят го. А какво прави Хамлет? Нарича ги усойници, подправя писмото, пренаписва го и момчетата са екзекутирани още със стъпването на английския бряг. Защо постъпва така с тях? Та те нямат абсолютно нищо общо с отмъщението за бащата. Тоест той така, за да се намира на работа, убива всички наред. И това ми било борец за световно добро и съвършенство! А между другото, искате ли да ви поставя „Хамлет“? Защо пък не, прекрасна идея — въодушеви се Котаракът и се опита да скочи на гърба на Камъка, но силите не му стигнаха, той направи няколко опита, но всеки път не стигаше до горе, хлъзваше се надолу и се тръшваше ту по гръб, ту по корем. Остана на земята, но в позата на същество, което дава ръководни указания. — Вие, Катеричке, ще бъдете Гертруда, а вие, Зайо, ще бъдете Клавдий. Вие, Таралежко, ще изиграете ролята на Хамлет, нали сте бодлив като него.
— Ами аз? — не се стърпя Гарванът.
— А вие, уважаеми Гарване, ще бъдете Гробарят. Или ако искате — Сянката на бащата на Хамлет?
Гарванът се обиди. Гробар или някаква си там Сянка ли?
— Ами ти, Котарако глупав, кой ще бъдеш? — ядосано попита той.
— Аз съм режисьорът — тържествено възвести Котаракът.
— Ще ви тормозя, ще ви уча какво да правите, ще ви ругая, ще ви казвам, че сте тъпи, без капка мозък в главите и за нищо не ви бива, че мястото на всички ви е на улицата или по панаирите, а не в сериозния театър.
— Защо ще ни говорите такива неща? — попита наивно добрата и простодушна Катеричка. — Това е обидно. Искате да ни обидите ли, уважаеми Котарако Хамлет?
— Нищо не искам аз, искам да бъда истински режисьор, а за да бъда такъв, трябва да ругая и да крещя, та всички да се страхуват от мен и да ме уважават, ясно ли е?
Търпението на Гарвана се изчерпи. Как можа да сглупи и да разкаже за бележките по „Хамлет“? Трябва спешно да разсее мислите на компанията за постановката и изобщо за Хамлет — и за Шекспировия вариант, и за този в котешки образ. Какво ли да каже? Какво ли да попита, та Котаракът да отговори и да престане със своите режисьорски замисли? Ето един добър въпрос:
— Слушай ти, режисьор любител, а защо помощник-режисьорът Федотов нарече Арцеулов доктор Астров?
— Елементарно — презрително се ухили Котаракът. — Защото в Чеховата „Вуйчо Ваньо“ доктор Астров се казва именно Михаил Лвович. Половината театър нарича така Арцеулов, но предимно зад гърба му. Между другото, по повод на „Вуйчо Ваньо“, и в съвременната режисура не всичко е просто…
Гарванът се ужаси и затвори очи. Кога ли ще миряса този самозванец! Каквото и да му подхвърлиш — готов е с пламенните си тиради. Как да го накара да млъкне? Ето! Трябва да попита и това. Котаракът със сигурност не знае отговора и ще си затвори устата.
— Стига за режисурата — прекъсна го Гарванът, — друго ни кажи: защо Арбенина мъти водата за гоя Астров? Намеква, че бил хомосексуалист. Вярно ли е това?
След като изстреля въпроса, Гарванът тържествуващо се напери и се приготви радостно да посрещне поражението на съперника, който ще бъде принуден да признае своята некомпетентност. Защото такова нещо можеш да знаеш само в един случай: ако си светил на хората, а Гарванът беше сигурен, че Котаракът Хамлет не е светил на Арцеулов.
Котаракът се протегна и равнодушно каза:
— Нямам представа. Това не ми е интересно. Не е имало никакви разговори за тези неща, поне аз не съм чувал, хем татенцето и бабчето постоянно обсъждаха всички актьори, така че ако е имало нещо, щях да чуя. Може да са се притеснявали да говорят такива неща пред мен. Не знам. Не искам да ви излъжа.
— Да, бе, от теб ще се притесняват — избухна в смях Гарванът. — Юнната ти възраст не може да е пречка. Само в нашия свят си говорещ, а в онзи си безсловесна твар, която не разбира човешката реч. Като не знаеш отговора на въпроса, така си и кажи — не съм в течение и толкоз. А ти само го усукваш и гледащ да се измъкнеш, хлъзгава твар си ти.