— Как да не разбирам човешка реч? — веднага се обиди Хамлет. — Прекрасно разбирам всичко. Друг въпрос е, че не мога да отговоря. Пълноценен член съм на тяхното общество. И изобщо не се измъквам, честно казвам: не знам. Защо вечно се заяждате с мен, уважаеми Гарване? Отдавна съм забелязал, че имате лошо отношение към мен, не ме обичате. Защо? Какво съм ви сторил?
— Какво говорите, Хамлет — веднага се намеси миротворецът Камък, — ние всички имаме прекрасно отношение към вас, обичаме ви и ви уважаваме.
— Така ли? — Котаракът зае поза на незаслужено обиден. — Всички ми говорите на „Ви“, а само уважаемият Гарван си позволява да ми говори на „ти“ и да ме нарича с всякакви думи. Мълчах, мълчах, но това не значи, че нищо не забелязвам. Това ми е неприятно. С уважаемия Гарван не сме близки. Настоявам да се проявява уважение към мен.
— Абе кой си ти — понечи да заговори Гарванът, но тогава надигна глава Змеят:
— Приятели, хайде да не си изясняваме отношенията. Нашият уважаем Гарван се отнася към вас, скъпи Хамлет, нормално и приятелски, той просто така си говори. Не бива да му се сърдите, с всички е на „ти“ и всички нарича с разни думи. Ако сте забелязали, мен — най-много. Характер. Уверявам ви, че не го прави от лошо сърце.
Голям застъпник се извъди, по дяволите! Да не би Гарванът да е молил това позорно черво да се застъпва за него? И това доживяхме! Змеят защитава Гарвана, своя смъртен враг, а какво ли ще последва по-нататък? С тоя Котарак всичко тръгна наопаки, просто всичко! Трябва да измисли как да се отърве от него.
Вторник беше почивен ден за театъра и Евгения Фьодоровна Арбенина реши да се види с Елена Богомолова и да научи дали не е нужна помощ. Дълго се колеба да отиде ли, или да се ограничи с телефонно обаждане, но после реши, че на момичето ще му дойде добре една морална подкрепа „очи в очи“. И възникна нов въпрос: кога и къде да отиде? През деня в болницата ли, където Арбенина знаеше, че Елена стои постоянно, или вечерта вкъщи. След известни колебания, Евгения Фьодоровна избра втория вариант: след фаталните болести на петимата си съпрузи не обичаше болниците и се страхуваше от тях. „Ще се належа в тях, когато му дойде времето и ме нападнат всевъзможните болежки — мислеше си актрисата, докато излизаше с колата от своя уютен двор на шумната, претъпкана с автомобили «Тверская». — Къде ли са тръгнали всички по това време? Вече е време за лягане, а те са се помъкнали нанякъде…“
Никога не беше ходила в дома на художествения ръководител на театъра, знаеше само, че той живее на Кутузовския проспект, затова бе помолила Елена да й продиктува точния адрес. Дълго обикаля между сградите, докато най-сетне излезе на малка уличка, застроена с девететажни панелни блокове. Нима е тук? Да, номерът е верен. Евгения Фьодоровна с усилие натика колата в тясното пространство между тясната страна на блока и контейнерите за боклук и влезе във входа. В носа я блъсна миризма на котешка урина. Нима Лев Алексеевич, толкова изискан, толкова елегантен мъж, живее в тази дупка?
Апартаментът се оказа малък и неудобен, но Евгения Фьодоровна някак моментално забрави за това, щом видя почернялото изтощено лице на Елена. Седнаха да пият чай, вярно, Елена предложи вечеря, но Арбенина отказа.
— Не знам какво да правя — говореше Елена през сълзи, които постоянно се търкаляха по бузите й и които тя сякаш отдавна вече не забелязваше. — Лекарите не казват нищо определено. Лев ту е по-зле, ту по-добре, но остава в безсъзнание. Не мога да съществувам повече в такава неизвестност! Само дано да оцелее! Нека да остане с тежка инвалидност, да лежи, да е неподвижен, да е ням, само да живее! Не мога да го погреба, няма да понеса това!
Евгения Фьодоровна ласкаво взе ръката на Елена, погали сухата, леко грапава кожа. Момичето съвсем се е запуснало, помисли си тя, дори е престанало да маже с крем ръцете си, не може да мисли за нищо, освен за мъжа си.
— Лена, детето ми — каза тя проникновено, — говориш глупости. Повярвай ми, аз съм стара, живяла съм дълго и съм надживяла петима съпрузи. Не е нужно Лев Алексеевич да оцелява на всяка цена. Сега ще ти кажа нещо, а ти го обмисли. По-добре да си иде, отколкото да остане, както ти се изрази, „какъвто и да е“.
Елена спря да плаче и вдигна към Арбенина неразбиращи очи, пълни с ужас.