— И друго исках да те попитам: вярно ли е, че артистите са хора зависими и това ги тормози?
Ирина замислено помълча, счупи едно клонче от храста, покрай който минаваха, и го захапа.
— Вярно е — отговори най-сетне. — Знаеш ли кое е най-страшното в нашата професия? Когато телефонът мълчи. Например снимал си се във филм, казват ти, че е било сполучливо, хвалят те, всичко е наред и ти се струва, че утре ще започне нов живот за теб, че ще започнат да те дърпат отвсякъде, да те канят, да те снимат… Телефонът обаче мълчи. Един месец мълчи, два, три… Никой никъде не те вика и дори не те канят за проби. И ти не разбираш колко ще продължи това и ще те потърсят ли някога отново. Когато работиш в театър, е едно и човек може да преживее някак такова мълчание, макар да е тежко, защото… абе изобщо е тежко. Но когато не си в трупа, е просто ужас. Най-важното тогава е да умееш да чакаш, да вярваш и да се надяваш. Актьор, който не умее да чака и да се надява, не може дълги години да бъде актьор, той или ще се пропие, или ще се дрогира, или ще зареже професията.
— Тоест, за да бъдеш артист, трябва, от една страна, да бъдеш темпераментен и емоционален, а от друга — търпелив и упорит? — уточни Настя.
— Абсолютно вярно. Много точно го формулира.
— Но това е невъзможно! Търпението и упорството, умението да чакаш и да вярваш, е несъвместимо с бурния темперамент и емоционалността, та те са неща от различни опери — учуди се Настя.
— И това е вярно — засмя се Ирина. — Ето защо много хора искат да станат актьори, но само единици наистина стават. Когато казвам „стават“, имам предвид, че човекът не само получава актьорско образование, но и се запазва психически здрав дълги години и при това активно работи в професията. Защо, мислиш, актьорите пият толкова много? Ами защото няма нерви, които издържат такъв живот. Но всъщност артистите са различни, както и всички хора. Не бива да ги мерим с един аршин.
— Ами режисьорите?
— Режисьорите ли? — повтори въпроса Ирина. — Имаш предвид дали всички са като Лев Алексеевич Богомолов ли? Отговарям: далеч не всички са такива. И не всички крещят и ругаят, сред режисьорите има много спокойни и уравновесени хора. Та ти самата ме учеше навремето, че всички хора са различни. Е, и ние сме много различни. Никога не съм си имала работа с твоя Богомолов, нали той не снима филми, а аз не играя в театър, но съм чувала, разбира се. И да си наясно — той е нежно цвете в сравнение с някои дейци. Не знам как е в театрите, но за снимачната площадка мога да кажа отговорно: има режисьори, кои го разплакват всички, а има и други — които се отнасят към групата си с внимание и уважение, особено към актьорите, обичат ни и се съобразяват с нас.
— Имам още един въпрос. Чувала ли си нещо за Михаил Лвович Арцеулов?
— За Арцеулов ли? А, да, веднъж играхме заедно във филм, той имаше главна роля, а аз — второстепенна. Какво искаш да знаеш за него?
— Интересува ме сексуалният му живот — поясни Настя.
— Като на всички — сви рамене Ирина. — Михаил Лвович е истински мъж, девизът му е: нито една пропусната фуста.
— Тоест не е гей?
— Ама моля ти се! — избухна в смях Ирина. — Всеки, само не и той. Два пъти е бил женен и сега живее с… Господи, как се казваше… Знаех я, определено!
— Добре де, не си блъскай главата — махна с ръка Настя. — Ако ми потрябва, ще науча.
— А на теб как ти хрумна, че Арцеулов е гей? Така ти се стори или някой ти каза?
— Арбенина ми намекна.
— Арбенина?! — изразително забели очи Ирина. — Настя, та ти си умен, здравомислещ човек, бива ли да вярваш какво ти говори актриса като Арбенина?
— Защо? — напрегна се Настя. — Нещо не е в ред с нея ли? Знаеш ли нещо за нея?
— И за нея, и за всяка друга актриса на нейната възраст и с нейното положение. Сама помисли: във филми вече отдавна не я снимат, останал й е само театърът, но в театъра ролите за възрастни актриси са много малко. Разбира се, дават й да играе всичко, което може, но нали това „може“ е съвсем мъничко. Тя е самотна, няма нито съпруг, нито деца. Вярно, чувала съм, че имала любовник, но толкова вехт, че бил по-скоро приятел. Какво да прави? Просто й е скучно, разбери това, скучно й е! И не щеш ли, случка: престъпление.