— Дори две.
— Още по-интересно! Идват детективи, истински, от милицията, задават въпроси и най-важното — слушат. Как да не се поблазни! Настя, не съм аз, която ще ти дава акъл, ти си знаеш работата по-добре от много хора, но когато се занимаваш с театър и артисти, постоянно трябва да имаш предвид: на тях им трябва внимание. На всяка цена. Те дори могат да излъжат, само и само да пробудят интерес към себе си и да накарат хората да ги слушат. Не, скъпа, дори не помисляй такива неща за Арцеулов. А каквото ти е намекнала Арбенина — забрави го.
Докато се разхождаха по чистите, обградени с храсти алеи, Настя зададе на Ирина още много въпроси за актьорите, режисьорите и театралния живот, но отговорите не хвърлиха и лъч светлина върху извършените престъпления.
Привечер слънцето се скри и застудя, така че Коротков поднесе вечерята на своите гости в малката банкетна зала. В осем часа вечерта започна творческата вечер на Ирина Савенич, Настя и Алексей седяха на първия ред заедно с Коротков, Даша и нейните деца. Настя наблюдаваше Ирина и постоянно си спомняше нейните думи: ти си сама на сцената, няма партньори, никой не привлича вниманието, отговаряш на въпроси за себе си. Мечта!
Целия следващ ден Настя и Антон отново прекараха в театъра и отново безрезултатно. Никой не бил видял човек да се качва по стълбището към служебната квартира по време на спектакъла. Привечер й се обадиха по телефона и й съобщиха, че разшифровката на стенограмите е готова.
— Да ви я разпечатам ли? — попита жената на телефона.
— Не е нужно, аз ще си я разпечатам, ако потрябва. До колко часа ще е удобно да мина и да я взема?
— Не си лягам до дванайсет.
За тази вечер Настя и Антон бяха планирали да наблюдават по време на спектакъла придвижванията в района на прохода от фоайето към неохраняемата врата за стълбище то, водещо към квартирата. Кой обикновено е тук вечер, кой къде ходи, появяват ли се тук зрители и така нататък. Настя не успя да тръгне преди десет и се озова в югозападната част на Москва едва в единайсет и двайсет. Взе диска с материала и си тръгна за вкъщи, като чувстваше, че заспива. „Няма да чета днес — реши тя. — Толкова ми се спи, че няма да има полза от това четене, ще пропусна най-важното, ако изобщо го има там… По-вероятно е в тези стенограми да няма нищо. Ще го прочета утре, още сутринта, щом стана, ще го прочета, и без това с Антон се разбрахме да започнем следобед, имал някаква работа…“
Вкъщи тя веднага извади диска от чантата, сложи го до компютъра и влезе в банята. Толкова беше уморена, че дори не й се ядеше.
— Настя — надникна в банята Алексей, — какъв е този диск на бюрото? Да го прибера ли някъде, или да го изхвърля?
— Аз го донесох — отговори тя, без да отваря очи, защото по лицето й се стичаха горещи струи.
— И какво има на него?
— Стенограми от репетиции.
— Това пък какво е? — учуди се Чистяков.
— Ами седи човекът на репетиция и записва дословно кой какво е направил и кой какво е казал.
— И за какво е нужно това?
— Знам ли. Нашият потърпевш обичаше да го прави. Затова искам да почета, може да има нещо интересно.
— А може ли и аз да почета? — помоли той. — Защото никога не съм присъствал на репетиция в театър, а ми е страшно любопитно как става това.
— Чети — разреши Настя и обилно поля гъбата с гел за душ, — и без това днес вече няма да работя, страшно ми се спи. Ще чета утре сутринта. Льоша — сети се тя, — ако намериш там нещо, което не се отнася за репетицията, отбележи мястото, става ли?
— Ти ще си лягаш, така ли? Тогава ще почета в кухнята, на твоя ноутбук, за да не ти преча в стаята.
— Поправиха ли го? — зарадва се Настя. — Донесъл си го! Благодаря ти, слънчице!
Тя се доизкъпа, изми си зъбите и се тръшна да спи. Имаше чувството, че е минало много време, едва ли не половината нощ, когато се събуди, отначало дори без да разбере какво я бе събудило. Някакви странни звуци… Зад стената се кикотеше Чистяков. Високо, сладко, в упоение, подвиквайки и грухтейки, както се бе смял само в далечната си младост.