— И все пак нека се върнем към Лесогоров — упорито каза Настя. — Вие създадохте ли си някакво мнение за него като човек, като личност?
— Нямам никакво мнение — рязко отговори Михаил Лвович. — Авторът на пиесата не ми беше интересен. И всичко в пиесата ме задоволяваше. Какво съм имал да деля с Артьом? Седи на репетицията — ами да си седи, щом режисьорът няма нищо против.
— Ходили ли сте в жилището му?
— Не — забави малко отговора си актьорът, — нито веднъж. За какво ми е да ходя там? Тоест, разбира се, влизал съм в самото жилище, и неведнъж, но това беше, когато при нас работеше върху постановка режисьорът от Прибалтика, Риминас, с него бяхме станали добри приятели… И когато идваше Витя Басманни от Петербург. Играеше при нас в един спектакъл и обикновено нощуваше в служебното жилище. Но този спектакъл го свалиха миналата година и Витя вече не идва. А на гости у Лесогоров не съм ходил.
— Той разказвал ли е нещо за себе си? — напираше с въпросите си Настя, сякаш без да чува отговорите на Михаил Лвович.
— Не, да ви вземат мътните! — взе да кипва Арцеулов. — Вие изобщо разбирате ли какво ви говоря? Слушате ли ме, или…
— Извинете, Михаил Лвович — невинно се усмихна Настя, — но имам един списък с въпроси, съставен от следователя, така че съм длъжна да ги задам, подчинявам се. Не ми се сърдете.
Актьорът моментално омекна и отвърна на нейната невинна усмивка със своя — лъчезарна и добродушна, сиреч ние с вас като хора зависими ще се разберем. Тя още известно време го поизмъчва с въпросите си, но не успя да научи нищо принципно ново.
— Е, какво ще кажете, Антоне? — попита тя, когато отново се озоваха в кабинета на Богомолов. — Какви са резултатите от вашите наблюдения?
— Никакви — разпери ръце Антон. — Не забелязах Арцеулов да говори нещо, което не мисли. Като човек интелигентен се опита да смекчи едно-друго, но като цяло…
— Какво се опита да смекчи? — взискателно попита Настя.
— Отношението си към Колодни. Каза, че Никита бил млад, неопитен и му било простено. А всъщност Колодни го дразни, направо го вбесява с опитите си да дърпа, както обичат да се изразяват, чергата към себе си. Но нищо повече. Когато говорехте за Лесогоров, не лъжеше, наистина не са общували като по-близки. Лесогоров не му е бил интересен.
— Защо?
— Вероятно защото е прекалено млад, за да другарува с Михаил Лвович, нали Арцеулов е много по-възрастен.
— Не, исках да попитам: защо сметнахте, че Лесогоров не му е бил интересен?
— Ами всичките му мимики и жестове издаваха пренебрежение, когато той говореше за Артьом — поясни Антон. — Във всеки случай на мен така ми се стори. Разбирате ли, доста често хората смятат по-младите от тях за глупави, безинтересни, смятат, че те за нищо не стават. Арцеулов явно мисли така. И към Никита Колодни отношението му е същото.
— Ясно — проточи Настя. — И какво ще правим с показанията на Колодни, който твърди, че сварил Лесогоров в гримьорната на Михаил Лвович, нещо повече — че чул как Михаил Лвович казал на Артьом: „Сто пъти съм ти казвал…“? Къде ще денем това?
— Анастасия Павловна, може би е добре да обърнете внимание на това, което вие самата вчера ми казахте за Арбенина? — предпазливо предложи Сташис. — Явно тук имаме аналогична ситуация.
— Искате да кажете, че Колодни си го е измислил — така, за по-интересно? За да обърнем внимание на думите му, да започнем да тормозим Арцеулов, да се обърнем още веднъж към самия Никита… Така ли? Смятате, че му е скучно и търси внимание?
— Защо не? Вярно, за разлика от Арбенина той е млад човек, но професионалният му живот е бедничък. Защо да не се позабавлява?
Настя потиснато въздъхна. Интересно, каква ли част от информацията, получена в театъра, им е дадена с такива мотиви? Ако се вярва на Ирина Савенич и Гриша Гриневич, тази част е ужасно голяма! Изглежда, Серьожа Зарубин е бил прав да се страхува и да не иска да работи в театъра, сигурно добре е знаел с какво ще се сблъска. Затова е пратил Настя да му бере грижите. Браво на него!
— Интересни неща стават във вашия театър, уважаеми Хамлет — каза Змеят, когато Гарванът завърши поредния си отчет за хода на разследването. — А какво беше това за „Вуйчо Ваньо“? Михаил Лвович е казал нещо интересно, по-рано някак не бях се замислял какво ли се е случило с Войницки преди година. Прав е, дори не съм обръщал внимание на тази фраза на Мария Василиевна, смятах, че цялата работа е в съпругата на професора. Вие май имахте някакви съображения?