Трепналият глас на Котарака подсказа, че Хамлет се е просълзил. И Гарванът едва се сдържаше да не заподсмърча с клюн. Твърде проникновена картина нарисува тоя гаден Котарак! Да ти домъчнее за вуйчо Ваньо… Незнайно защо Гарванът съжали и себе си. Сигурно в това, което каза Котаракът, долови нещо от отговора на въпроса защо толкова обича тази пиеса. Но само долови. Гарванът така и не можа да си даде ясно обяснение за това.
— Разбираш ли, Лесогоров се е опитвал да създаде криминале за сцена, а това е много сложно — замислено разсъждаваше Настя, седнала с мъжа си на дивана пред включения без звук телевизор. — Малко хора са успявали.
— Какво, толкова ли е лошо?
— Кошмарно е — призна тя. — Ето слушай, ще ти преразкажа… Впрочем почакай, и без това смятах днес да препрочета пиесата по-внимателно, защото съм я преглеждала само по диагонал, хайде да ти почета, искаш ли?
— Искам! — радостно се съгласи Чистяков. — Само ще си донеса нещо за хапване.
След няколко минути той се настани по-удобно, сложи на коленете си чиния с бисквити, а на пода — чаша чай, и се приготви да слуша.
В пиесата „Правосъдие“ бе представено едно съдебно заседание. Слуша се дело срещу някоя си Марина Зиновиева, обвинена в умишлено убийство на съпруга й, бизнесмена Зиновиев, който има строителен бизнес. С помощта на въртящ се кръг всяко изказване на прокурора, адвокатката и свидетелите се илюстрира със съответна сцена.
Според версията на обвинението строителят Зиновиев е изпаднал в тежка ситуация във връзка с болестта на старата си майка. Той я е настанил в частна клиника, плащал е много пари, но състоянието на майка му се влошава, прехвърлят я в реанимацията, а това струва още по-скъпо. Майката е била в сопорозно състояние и лекарите не са знаели колко ще продължи това и не са се наемали да прогнозират, казвали са само, че може да трае от няколко дни до много месеци. Парите на Зиновиев свършват и той взема решение да прехвърли майка си в обикновена болница по местоживеене, където биха я лекували безплатно. Това налага изключването й от животоподдържащите апарати и докато я превозват с линейката, жената умира, защото в Москва има много задръствания и пътуването отнема много време. Съпругата на Зиновиев Марина смята, че постъпката на мъжа й е безчовечна, упреква го в жестокост и безсърдечие, не може да му прости това, което е направил, и го отравя, като се възползва от обстоятелството, че след смъртта на майка си той изпада в депресия, пропива се и постоянно носи със себе си малка манерка с уиски. Изсипва в манерката таблетки силно лекарство, а после, имитирайки самоубийството на съпруга, написва на домашния му компютър прощално писмо. За това убийство се е подготвяла предварително, разработила е няколко варианта на писмото и всичките тези варианти се намират на флашка, която Марина не е унищожила. Флашката е намерена на нейното бюро и се превръща в основна улика за обвинението.
Според версията на защитата Зиновиев наистина се е самоубил. Марина много е обичала съпруга си и се е страхувала, че ще го загуби, много е ценяла брака и отношенията им, затова не може да го е убила. Като потвърждение на доводите на защитата са представени свидетели, които говорят за пламенната любов на Марина към мъжа й.
На свой ред обвинението вика свидетели, които разказват колко е негодувала Марина, как е наричала мъжа си чудовище и убиец, как с крайно негативен тон е разказвала за постъпката му на всички познати, при това е добавяла, че не може да си представи как ще продължи да живее с този звяр. Един от разпитаните свидетели е някой си Юрий, героят, игран от Никита Колодни. Юрий се е видял със Зиновиев малко преди убийството, буквално няколко часа преди него, и дава показания, че Зиновиев е бил в нормално настроение и никак не е приличал на човек, който се готви да посегне на живота си.
Юрий и Зиновиев, тоест Колодни и Арцеулов, имат три големи съвместни сцени. Първата ни показва как са изглеждали събитията от гледна точка на Юрий, който дава показания в съда. Оказва се, че Марина Зиновиева е причинила автомобилна катастрофа, при която тежко е пострадала любимата жена на Юрий. Юрий би искал да получи материална компенсация за средствата, похарчени за лечението. Официално инспекцията по транспорта е признала еднаква вина, затова компенсация не му се полага, но в действителност виновна е била съпругата на Зиновиев, която е шофирала в нетрезво състояние и после е дала голям подкуп за фалшифицирането на медицинското заключение. Юрий вече е посещавал Марина, опитвал се е да поговори с нея, но тя му е отказала, и то грубо и оскърбително. Ето защо той решава да поговори със самия Зиновиев. Отива и разговарят. Зиновиев изразява готовност да плати.