Изведнъж започнал да пише криминални очерци. Какво значи „изведнъж“? Попаднал му е източник на информация? Или е намерил осведомен консултант? Настя буквално засипа с въпроси момчето и момичето от криминалната редакция, но те не бяха чували за никакъв консултант. Или изобщо не бе имало такъв, или Артьом старателно бе крил от колегите си своите контакти.
Тя помоли да й подберат материали на Лесогоров на криминални теми, момичето потърси в компютъра и след няколко минути връчи на Настя флашка с пет очерка. Настя понечи да помоли да й ги разпечатат, но кой знае защо, й стана неудобно и реши, че не е нужно да моли. Има си ноутбук, това й е напълно достатъчно.
Можеше да чете и в колата, но когато се опита да си води бележки, се оказа, че на колене все пак й е ужасно неудобно. Трябваше да потърси някое кафене. Пъпчив младичък сервитьор й донесе кафе и три пирожки със зеле и както й се стори, одобрително погледна скъпия компютър, който Настя вече бе поставила и включила пред себе си. Пирожките се оказаха вчерашни и не особено вкусни, но й беше все едно. Важното бяха очерците и съдържащите се в тях факти. От единия тя научи за делото срещу бизнесмена Андрюшин, спонсора на постановката „Правосъдие“, всички останали материали й бяха непознати.
След като приключи с това, Настя плати, прибра компютъра в специалната чанта, качи се в колата и тръгна към Шиловското отделение на милицията, където заместник-началник на криминалния отдел беше неин стар познат на име Тимонин.
— Каменская, къде те е отвял вятърът! — посрещна я Тимонин и стана от бюрото. — Още сутринта се обади, каза, че ще дойдеш, аз чакам, чакам като някой глупак, не излизам за обяд, а ти се мотаеш някъде. Дай да те прегърна, пенсионерке!
Той я стисна в мечешките си прегръдки и я млясна по двете бузи.
— Дошла си при нас да печелиш пари ли? — бърбореше той, докато я настаняваше до дългата маса с полирана, но здравата надраскана повърхност. — Чух, чух, че сега припечелваш при Владик Стасов. Как е той, добре ли плаща?
Е, ясно. Тимонин наистина е добро момче, но прекрасно знае правилата: частните детективи трябва да плащат за информация. И то не само на своите агенти, но и на онези, които дават информацията, били те портиери или служители на милицията.
— Нормално плаща — усмихна се Настя. — Но ние с тебе няма да направим финансов алианс.
— Че защо? — огорчи се Тимонин.
— Ами защото съм дошла във връзка със случая Лесогоров. Схващаш ли?
— У-у-у — разочаровано проточи той. — Че какво ще търсите при нас? Нали при вас са го пречукали, в столицата, той е живял в Москва през последните няколко месеца, там трябва да търсите. При нас какво? Ние сме глуха провинция.
— Недей да скромничиш. С една дума, ето какво: изпратиха ме просто защото не достигат хора, може да се каже — на обществени начала. Просто опипвам почвата и събирам първоначална информация. Следващия път ще дойда с едно момче от „Петровка“, всичко ще бъде официално, както си му е редът.
Тимонин се разсмя и разхлаби възела на вратовръзката си.
— Ти ми кажи: ще дойдеш ли да обядваме заедно? Защото в три часа имам съвещание, трябва да успея да хапна преди това. Да вървим, по пътя ще ми кажеш каква информация ти трябва.
— По-добре тук — разбърза се Настя. — Не е голяма работа. Ето виж — извади тя от чантата си направените на ръка записки, — има пет криминални очерка, написани от Артьом Лесогоров. Ето тук са кратко изложените факти, за да не четеш целите материали, знам, че нямаш време. Трябва да знам какви са били тези криминални случаи.
Тимонин протегна ръка, взе листовете и бързо ги прегледа.
— Не разбрах въпроса — каза той. — Какво значи: какви са били случаите? Обикновени, криминални. Кажи по-конкретно какво те интересува?
— Първо: трябва да знам дали това са реални случаи, или журналистически измислици. И второ: ако са реални, кой ги е водил, кой е работил по тях.
— В смисъл на разследване ли? — уточни Тимонин.
— И в смисъл на следствие. Единият случай, имам предвид Андрюшин, определено е реален. А останалите?
Тимонин още няколко минути преглежда записките, вече по-внимателно.