— Но аз трябва да вляза там, Серьожа — жално захленчи тя.
— Ще влезеш утре заедно със Сташис. Ако смяташ, че трябва да се направи изземане или обиск, обади се веднага на Блинов и го предупреди да подготви документите, защото утре няма да го намериш.
— Утре е неделя… А днес и без това съм тук. Хайде де, Серьожа, измисли нещо!
— Вече казах — не — твърдо отсече Зарубин. — Ако своеволничиш, ще те наклепам на Блинов. Анастасия, не ме тормози с глупости.
Тя понечи да му каже и за многострадалния си гръб, който просто няма да понесе още едно пътуване толкова надалече, но се спря. Не бива да се оплаква. Щом искаш да работиш — работи, ако ще боледуваш — боледувай, едното и другото са несъвместими, не бива да товариш с проблема си трети лица, този проблем си е твой и само твой, оправяй се с него самостоятелно.
Пътуването в неделя сутрин извън града се оказа много по-приятно, отколкото в делничен и дори в съботен ден — пътищата бяха абсолютно свободни и колата летеше напред почти без да спира. Пътуваха с колата на Настя, но тя помоли Антон Сташис да шофира, а през това време свали облегалката на предната седалка, извини се на спътника си и зае хоризонтално положение. Така се чувстваше много по-добре.
— Анастасия Павловна, спомняте ли си, обещахте да ми обясните защо не е нужно да се уча от вас — неочаквано каза Антон.
Естествено, тя беше забравила. Но след думите му си спомни и се усмихна.
— Наистина ли искате да чуете отговора?
— Наистина. Иначе нямаше да ви напомня.
— Разбирате ли, Антоне, ако започнете да се учите от мен, това може да навреди на кариерата ви. Нали искате да направите кариера?
Въпросът беше риторичен, Настя беше сигурна, че знае отговора, и остана страшно изненадана, когато чу Антон да казва:
— Не съм сигурен. Досега не бях мислил за това.
— В момента не сте сигурен. Скоро ще започнете да мислите и ще разберете, че искате да правите кариера. Та ето какво, Антоне. В нашата система кариера правят хората, които умеят да разкриват престъпления по горещите следи. Началниците ценят именно тези хора, защото от началниците винаги искат бърз резултат и който подчинен може да осигури този бърз резултат, той е по-добрият, той е и по-перспективният. Но за да го можеш, трябва да имаш бърза реакция и мълниеносна здрава хватка, тоест определена дарба, която аз, честно ви признавам, нямам и никога не съм имала. За сметка на това умея да работя с големи масиви информация, която вече е събрана, тоест не по горещите следи, а тогава, когато всичко, което е можело, е вече изстинало и никъде няма да избяга. Аз, Антоне, съм ужасно мудна, но пък страшно упорита. За работата с масиви информация е нужен чугунен задник, е, аз го имам. А вие го нямате и не е нужно да го имате, защото сте мъж, отглеждате деца, трябва да се изкачвате по служебната стълба, да получавате голяма заплата и да ги издържате. Аз, Антоне, имам съвсем друг характер и съвсем друг манталитет, така че не е нужно да се учите от мен, по този начин няма да направите кариера. По-добре се учете от Сергей Кузмич.
— Уча се — кимна Сташис. — Правилно сте забелязали, той има и прекрасна реакция, и здрава хватка. Но аз бих искал да умея да правя това, което умеете вие.
— Недейте, не си губете времето. Днес такива умения не се търсят много, аз съм от миналия век, изработвала съм уменията си, когато още нямаше компютри. Вие сигурно дори не можете да си представите, че имаше времена без компютри и мобилни телефони, за интернет пък да не говорим. А аз живеех, учех се и работех именно в онези времена.
— Да, замалко да забравя — сети се Сташис, — вчера Николай Николаевич ми каза, че вече са разпитали съжителката на Лесогоров. Онова момиче, с което той е живеел в Шиловск, преди да замине за Москва.
Настя недоволно се намръщи.
— А защо аз научавам това едва сега?
— Не е разказала нищо интересно. А през последните два дни вие работехте по собствен график, не контактувахте с нас.
— И все пак, какво е разказало момичето?
— Отношенията им практически напълно се разпаднали именно около момента на заминаването на Лесогоров. Живеели заедно в неговия апартамент в Шиловск, тя нямала свой, била някъде от района на Тула. Когато Лесогоров решил да тръгне за Москва, й казал да си търси ново жилище, а докато намери, може да живее в неговото, и без това апартаментът скоро нямало да му трябва. Така че тя изобщо не е в течение на московските му работи.