— Болен съм — капризно отговори Хамлет, — не бива да се мия, може да настина, организмът ми е отслабнал.
— Нашият пернат приятел е прав — намеси се Змеят, — вече събрахте достатъчно сили, за да се измиете в ручея. Сигурен съм, че след това много ще ви олекне.
Котаракът се поопъва още известно време, после неохотно се запъти към ручея. Змеят запълзя след него, та, както се изрази, да проконтролира процеса, пък и за всеки случай — да не би на Хамлет да му прилошее.
— Пълзи, пълзи, кожено черво такова — промърмори след него Гарванът, — пази своя питомец, че, не дай си боже, на главата му може да падне сухо листенце. Направо може да получи мозъчно сътресение!
— Не злобей така — с усмивка каза Камъкът. — Котаракът наистина е още слаб.
— Да държи речи пред вас не е слаб — ядно отвърна Гарванът, — за това има сили, нали. Ама да се измие… Ех! — безнадеждно махна с крило той. — Какво ли си приказвам с тебе? И ти, и тоя зелен червей сте се поддали на чуждото влияние, слушате го зяпнали, а той се радва.
— Не разбирам какво лошо има да послушаме същество, което знае неща, неизвестни за нас — разсъдително каза Камъкът. — Ти просто ревнуваш.
Гарванът понечи да се обиди до дъното на душата си, но реши засега да почака. Има време. Сега ще се върне Хамлет, тогава ще видим кой кого.
Хамлет, придружен от Змея, доста се забави, но пък Гарванът възтържествува: след измиването тоя скитник изглеждаше още по-зле, отколкото просто мръсен. Мократа му козина стърчеше на всички страни като слепнали топки с непознат цвят, личеше само, че беше светъл. Дори май бял. Вярно, след къпането в ручея очите на Хамлет, измити от засъхналата гной, се бяха разтворили широко и се оказа, че едното е зелено, а другото — портокалово. Изрод и това си е!
— Добре ще е да извикаме Вятъра — озадачено каза Камъкът, като разглеждаше измития Котарак, — да ви поизсуши, защото наистина може да настинете.
Нямаше как, наложи се да отлети за Вятъра, че наистина можеше да го обвинят във всички възможни грехове, ако нещо с Котарака тръгне на зле. Оказа се, че Вятърът е наблизо, почиваше си на склона на хълма след поредното дълго пътешествие.
— Откъде идваш? — поинтересува се Гарванът с тайната надежда, че Вятърът е дошъл някъде откъм Арктика, попил е студ и влага и от сушенето няма да има никаква полза за Котарака.
Но за съжаление, отговорът на Вятъра го разочарова.
— От Африка, забавлявах се на ралито „Париж — Дакар“.
Наложи се да го покани в компанията. Вятърът веднага се задейства, завъртя се около Котарака и създаде край него вихър от горещ сух въздух.
— Слушай, театроведе, защо очите ти са различни? — попита Гарванът колкото можа по-небрежно. — Едното да не е изкуствено?
— Това е особеност на породата ми — скромно сведе поглед Котаракът. — В нашия род имаме чинчили и мейнски опашати.
Гарванът недоверчиво присви очи. Какви са пък тези мейнски, че и опашати? Да не би да съществуват и безопашати?
— Какво, какво? Какви ги дрънкаш за опашатите? — попита той с неприятен тон.
— Така се казва породата: мейнска опашата котка — търпеливо обясни Хамлет. — Защото съществуват и късоопашати и напълно безопашати.
— Стига, бе! — не повярва Гарванът. — Мотаеш ни. Какви са тия късоопашати? Всички котки имат опашки, това е аксиома.
— Да, ама не, не всички — разпали се Котаракът. — Късоопашатите имат вместо опашка една малка издатинка, а безопашатите изобщо нямат опашка — нито ей тонинко, нито едно сантиметърче.
— Ти обаче имаш — замислено отбеляза Гарванът. — Неправилен ли си нещо?
— Ами нали това обяснявам: че моята разновидност се казва „опашата“, защото ние имаме опашки, как не разбирате, уважаеми Гарване. Или пак ми се подигравате?
Най-сетне схвана! Гарванът се усмихна доволно. Какво пък, щеше да е много смешно гоя тип да се окаже без опашка, тогава вече Гарванът щеше да се развихри.
— Готово! — възвести Вятърът и отлетя по-нагоре, защото от неговите манипулации Камъкът и Змеят вече се обливаха в пот. — Приемете работата.
Пред тях на поляната седеше неописуемо красив снежнобял котарак с гъста козина.
— Охо! — ахна Камъкът. — Ами че вие сте били истински красавец, скъпи Хамлет! Дори не можех да си представя, че сте такъв.
Не, това определено не хареса на Гарвана. Само това му липсваше! Къде се дянаха сплъстените косми? Имаше ги, той ясно ги бе видял.