Само че преди почти седмица с художествения ръководител Лев Алексеевич Богомолов се случи нещастие. Някой го ударил с бейзболна бухалка по главата, счупил му черепа и сега художественият ръководител на театър „Нова Москва“ лежи в безсъзнание, а целият театър бръмчи и обсъжда кой ли може да го е сторил и какво ще стане сега. Ще се върне ли на работа Лев Алексеевич? Ако да, предишните му любимци пак ли ще си останат негови любимци, а които той не забелязваше, пак ли ще бъдат незабелязани? Това — ако се върне. Ами ако не се върне? Ако остане инвалид и вече не може да работи в Театъра? Кой ще го смени? И кой тогава ще стане „любима жена на падишаха“, а кой ще поеме в изгнание? Лев Алексеевич репетираше нова пиеса, сега работата продължава гост-режисьорът Семьон Дудник, млад, амбициозен човек, както казват днес — креативен. Означава ли това, че ако Богомолов не се върне в Театъра, неговото място ще заеме Дудник? Малко вероятно. Театърът не е чувал Семьон да има някакви връзки във висините, а без връзки кой ще те назначи? Колкото и да си талантлив, сега не е време, когато назначават според таланта. В наше време на всяка длъжност назначават с връзки и по линия на шуробаджанащината. Театърът научи думата „шуробаджанащина“ неотдавна по време на репетициите на една съвременна пиеса и много се гордееше, задето бе обогатил своя не твърде богат речник.
Обитателите на театъра се интересуваха най-вече „какво ще стане сега“. Виж, Театърът се интересуваше повече от въпроса „кой го направи и защо“. Далновиден беше този стар Театър и прекрасно разбираше, че от отговора на втория въпрос пряко зависи отговорът на първия, а далеч не обратното. Да вземем за пример въпросния Дудник. Могъл ли е той да извърши покушението срещу Лев Алексеевич? Да, разбира се, могъл е. Защо не? Млад, здрав, силен мъж, има и пряка изгода — над главата му няма да виси тоя грубиян и тиранин, художественият ръководител и директор, а току-виж самият той станал художествен ръководител, ако има късмет. Само че ако Дудник е ударил Богомолов с бухалката, ще седне не в креслото на художествения ръководител и директор, а ще лежи на съвсем друго място. Няма начин Дудник да стане художествен ръководител, ако е престъпник. Така че преди да се разсъждава какво ще стане по-нататък, трябва да се знае кой е извършил престъплението.
Ето защо Театърът с особено внимание се ослушваше и оглеждаше какво става с разследването.
А с разследването ставаха някакви неясни неща. Отначало дойдоха някакви мъже, които седяха дълго в кабинетите на художествения ръководител и на административния директор, после си тръгнаха и взеха със себе си много документи. На Театъра му се видя странно, че тези чужди хора седяха в кабинета на Богомолов, който не присъстваше, а лежеше в болница, и викаха там другите служители на театъра и разговаряха за нещо с тях. Театърът дори се опита да подслуша тези разговори, но те бяха все скучни, за едно и също, така че престана да ги слуша, само наблюдаваше и се стараеше да си прави изводи. Но до някакви изводи така и не стигна.
А днес дойде само един от тези чужди мъже, най-младият, и с него — някаква жена, която Театърът никога не беше виждал.
Настя Каменская седеше в своята кола пред сградата на театър „Нова Москва“ и чакаше Антон Сташис. Получи се така, че пристигна почти двайсет минути преди уговореното време, защото маршрутът от дома й до театъра беше нов за нея и тя не успя да прецени времето си правилно. Свали малко стъклото, през което веднага започна да прониква влажният прохладен ноемврийски въздух, запали цигара и реши да използва времето до срещата със Сташис, за да си припомни още веднъж и да систематизира информацията, която Антон й бе изложил предния ден, когато се срещнаха на „Петровка“.
Художественият ръководител, който бил и директор на театър „Нова Москва“, Лев Алексеевич Богомолов вечерта преди покушението, на 6 ноември, събота, се намирал в друг театър на юбилея на известен и обичан от цялата страна актьор, който навършил 75 години. Празненството било разкошно, надошли много гости, артисти, режисьори, журналисти, изкуствоведи и разни други хора, които имали отношение към театралното изкуство. Всичко завършило с банкет. Лев Алексеевич се прибирал късно, не шофирал, защото на банкета пил алкохол, до къщи го закарал един от гостите, който имал служебна кола с шофьор. Лев Алексеевич го помолил да спре колата не пред неговия вход, а до съседната сграда, и продължил пеша. Защо ли? Знае ли човек. По принцип ситуация, в която човек се прибира в три часа през нощта и кой знае защо, не стига с колата до своя вход, а слиза по-рано, изглежда странно. Защо ли го е направил? Искал е да се поразходи ли? Глупава постъпка, било е доста късно и съответно — опасно. Или е имало някакви други причини? Важно е обаче едно: нито човекът, който е закарал Богомолов, нито шофьорът, са могли да видят какво се е случило пред входа. А пред входа някой ударил Лев Алексеевич с бейзболна бухалка по главата и му счупил черепа. Станало е към три часа през нощта. Времето било установено приблизително, чрез разпит на съседи бил намерен свидетел, който около два и петнайсет-двайсет се прибирал и не видял никого край входа, а патрулната кола, която минавала по маршрута точно в три нула седем, открила проснатия на земята Богомолов и извикала наряд и Бърза помощ. Според показанията на съпругата на Богомолов всички ценни вещи били налице — часовникът, портфейлът, — всичко било по местата си, тоест не приличало на обир. Може да са били местни хулигани, които просто са видели не съвсем трезвен добре облечен мъж и са решили да влязат в диалог с него, но диалогът, кой знае защо, не се е състоял. Или престъпниците са замисляли обир, но нещо им е попречило, не е изключено да са забелязали въпросната патрулна кола. Но ако не са били местни момчета или случайни обирджии, трябва да се търсят мотиви за убийство. Разбира се, много съблазнителна и близка до ума версия е, че Богомолов е нападнат от човека, който го е закарал, че той го е нападнал или сам, или заедно с шофьора, и всъщност Лев Алексеевич е слязъл от колата пред самия вход, а тези двама свидетели нагло лъжат, че са го свалили по-рано и нищо не са видели. Колко съблазнително би било да разкрият престъплението по горещите следи! Притиснали двамата в мъртва хватка, но нищо не се получило. Нямали нито мотив за убийство, нито дори и най-дребно разминаване в показанията.