— Ами нали ви казвам, дал й билетите като подарък за Осми март. Значи, по това време е било. Може на седми, може на девети или на десети.
Значи, в началото на март. А Леоничев бил убит през април, тоест този човек не е бил убиецът, но все пак е странно, какво е било това познанство на Леоничев в „Нова Москва“? Или човекът е бил познат на жена му Светлана? Още по-странно се получава — ако в театъра наистина с имало познати на семейство Леоничеви, те са щели да разпознаят историята, която Лесогоров е донесъл в театъра във вид на пиеса. А по всичко личи, че никой не е познал историята. Или поне никой не е казал, че му напомня реална случка. Значи в театъра все пак наистина има човек, който крие познанството си с Леоничев. Или този човек вече го няма в театъра? Минали са година и половина, всичко може да се е случило…
— По време на спектакъла Маргарита Андреевна не позна ли онзи гостенин на сцената сред артистите? — попита Сташис.
— Не — усмихна се Любов Яковлевна, — Риточка специално гледаше, надяваше се, че той тогава просто е проявил скромност, а всъщност ще се окаже известен артист, който я е поканил на своя спектакъл. Но сред изпълнителите не го намери.
Не го е намерила. Или не го е разпознала както е бил гримиран. Или наистина той не е артист.
— А как се казваше спектакълът?
— „Дванайсет разгневени мъже“.
— Почакайте, ами във фоайето на театъра са окачени снимки на всички артисти от трупата, на режисьорите, художниците, вие не ги ли погледнахте? Маргарита Андреевна не се ли опита да намери онзи гостенин на тези снимки?
— Не, ние малко закъсняхме, все пак дойдохме отдалече, така че от гардероба веднага се затичахме към залата, а в антракта отидохме в бюфета, нали аз бях дошла направо от работа, не бях успяла да хапна, бях много гладна.
— А после, след спектакъла? — не отстъпваше Антон.
— А след спектакъла веднага отидохме в гардероба да чакаме на опашка за палтата си.
И тук несполука. Но все пак…
— Маргарита Андреевна не ви ли описа външността му? Млад ли е бил, или възрастен? Симпатичен или не много? Внушителен, представителен? Какъв е бил?
— Не — със съжаление каза Любов Яковлевна. — Рита не ми каза. Някак не стана дума. Пък и аз не я попитах.
— Маргарита Андреевна каза ли ви, че я е търсил един следовател?
— Да, разбира се. Той е питал именно за това — кой е посещавал това жилище, та тя му разказала за билетите.
И този разказ, кой знае защо, много е заинтересувал следователя Тихомиров. Той е направил извод, че една нишка води към театър „Нова Москва“. Защо ли? Въз основа на какво е направил такъв извод? Усет? Интуиция? Или е имал и някаква друга информация, която не е намерила място в записките на следователя?
След като се сбогува с Любов Яковлевна, Антон Сташис се качи в колата, извади мобилния телефон, включи се в интернет, отиде на сайта на театър „Нова Москва“, прегледа репертоара и намери списъка на изпълнителите в спектакъла „Дванайсет разгневени мъже“. Дванайсет артисти.
Двама от тях — Иван Звягин и Михаил Арцеулов.
— Ще трябва да ме вземеш със себе си — настойчиво убеждаваше Настя Сергей Зарубин.
— Не си ми притрябвала — вяло се опъваше подполковникът. — Аз да не съм малък случайно? Няма да се справя без тебе ли?
— Първо, наистина си малък — злобарски констатира Настя, — и второ, аз съм чела делото и съм наясно с материала, а ти не си го чел.
— Но нали всичко ми разказа — резонно възрази Зарубин.
— Определено не си запомнил всичко — парира го тя. — С една дума, отиваме при Дьомина заедно. После ще ми бъдеш благодарен. Надявам се, че си бил достатъчно умен да не й се обаждаш и да не си уговаряш среща?
— Обиждаш, а — с наполовина въпросителен, наполовина утвърдителен тон заяви той. — Добре, да вървим заедно. Среща след час на адреса.
Никой не отвори след позвъняването на вратата, наложи се да седнат на перваза между стълбищните площадки и да чакат. Вероника Дьомина дойде едва след час и половина — по торбите личеше, че е пазарувала.
— Мен ли търсите? — учудено и без никаква уплаха попита тя, когато видя Настя и Сергей да идват към нейната врата, докато тя отключваше.
— Ние сме от милицията — представи се Зарубин. — Във връзка със Светлана Леоничева.
— Защо, какво става със Света? — още повече се учуди Дьомина. — Нали тя трябва да е в затвора. Или са я пуснали?