— Може ли да влезем? — попита Настя вместо отговор.
Първото, което им направи силно впечатление, беше огромният брой снимки на Никита Колодни: любителски, професионални портрети, кадри от филми.
— Вие сте почитателка на Колодни? — зададе въпрос Настя. Зарубин мълчеше, защото не беше ходил в театъра и нито веднъж не бе виждал Никита Колодни.
Дьомина погледна Настя с недоумение и изтънко се усмихна.
— Може и така да се каже. Аз съм съпругата на Никита.
Гледай ти! Май този път улучиха десетката.
— Но нали фамилното ви име е Дьомина — уточни вече посъвзелият се Зарубин. — Не сте го сменили, така ли?
— Защо? Колодная съм, веднага щом се оженихме си смених паспорта.
— А кога се оженихте?
— През септември миналата година.
Процесът срещу Леоничева е бил през август, тогава Вероника още е била Дьомина, именно под това фамилно име фигурира в материалите по делото.
— Та, какво ви интересува, не ви разбрах? — попита Дьомина-Колодная, леко присвила своите тънки, изящно очертани вежди. — Какви въпроси имате към мен?
Когато чу, че гостите се интересуват от историята със съда и висулката пентакъл, Вероника тежко въздъхна и изведнъж се разплака. Оказа се, че е от онези редки жени, които не погрозняват от сълзите. Вероника остана все същата нежна красавица. Плачът дори не й попречи да говори.
… Никой в техния клас не разбирал какво е намерила умната и красива отличничка Вероника Дьомина в Светлана, която наистина била много симпатична, но я карала с тройки, хулиганствала, по поведение вечно имала „незадоволителен“. Често хващали Света с цигара в тоалетната, по-късно я гонели от час ту заради прекалено яркия грим, ту заради предизвикателно късите поли или високите токчета. В училище Света била „челният отряд на зрелостта“ и още в осми клас разказвала на Вероника не само за момчетата — в онези години вече било трудно да впечатлиш някого с момчета, но и за големите мъже, с които „ходела“. Вероника пък била момиче екзалтирано и впечатлително и буквално била омагьосана от Светлана, ходела по петите й, надничала в очите й и за всичко я слушала.
Момичетата пораснали, завършили училище, но си останали приятелки. Вероника влязла в университета да учи филология, а Светлана абсолютно неочаквано за всички — в художествената академия, специалност дизайн, защото тази професия, кой знае защо, я привличала. Около Вероника винаги се въртели много достойни младежи, от кавалери не можела да се отърве, докато Света, въпреки своята освободеност и ярка външност, някак укротила личния си живот. Тоест, естествено, имала почитатели, но все такива, дето по-добре да ги нямаш, за разлика от тези на Вероника.
И изведнъж на хоризонта на Светлана се появил Дмитрий Леоничев, петдесетгодишен собственик на, макар и не огромен, но все пак бизнес — красив, елегантен, преуспял. И според разбиранията на Светлана — ужасно богат. И между другото, неотдавна разведен. За нея, двайсетгодишното момиче от бедно семейство, Дмитрий бил божество, принц на бял кон, когото тя не бивало да пропусне за нищо на света.
Именно тогава добрата и жалостива Вероника й дала пентакъла. Същия онзи пентакъл на Кралицата на висшата съдба, който някога й подарила баба й с обяснението, че той носи щастие в личния живот и осигурява стабилен брак, изграден върху чувства, и й поръчала да го пази като зеницата на окото си. Без пентакъла нямало да я споходи никакво съпружеско щастие. И Вероника свято вярвала в това. Но толкова й се искало на нейната любима приятелка най-сетне да й провърви!
И й провървяло. Дмитрий Леоничев се оженил за Светлана, изчакал тя да получи професия, помогнал й да създаде своя, макар и мъничка, фирма по дизайн, изпратил я да учи в чужбина, а впоследствие включвал жена си в оформянето на сградите, които строял. С една дума, получил се стабилен приятелски семеен съюз.
А в живота на Вероника скоро се появил актьорът Никита Колодни, влюбил се до уши в нея. Отначало дълго се срещали, после заживели заедно, а после… После Никита поставил въпроса за сватба, брак и деца. Много искал да се ожени за Вероника и много искал деца. Вероника също обичала Никита и всичко можело да бъде наред, просто прекрасно, ако не бил пентакълът. Същият онзи пентакъл на Кралицата на висшата съдба, който тя дала на Светлана и без който не може да има щастие в семейния живот.
След дълго прекъсване Вероника се обадила на Светлана и я помолила да й върне висулката. Била абсолютно сигурна, че няма да получи отказ и какво било изумлението й, когато Светлана просто й се присмяла.