— Я престани да вярваш в разни глупости — весело казала тя. — Живееш си с твоя актьор, ами живей си и се радвай, не ме занимавай с тези неща. Пентакълът беше подарък, а подаръци не се връщат. Няма да ти дам висулката, как можеш да си искаш подаръка обратно!
Вероника се опитала да убеди приятелката си, но в отговор чула краткото:
— Гледай си работата.
Вероника за известно време се примирила. В края на краищата с Никита се обичат и живеят заедно, какво значение има една висулка? Но Никита Колодни бил на друго мнение и кавгите, предизвикани от нежеланието на Вероника да сключат брак, все повече зачестявали.
— Щом не искаш, не се омъжвай за мен, но ми роди дете — молел Никита.
— Деца може да има само при брак — твърдо отговаряла Вероника. — Иначе няма да е правилно.
— Добре, да се оженим тогава. Нали и ти искаш да имаме деца?
— Искам — признавала Вероника. — Но за това ни е нужен брак, а за брака е нужен пентакълът, в противен случай бракът няма да бъде стабилен и скоро ще се провали.
Никита положил много сили, за да убеди своята любима да изхвърли от главата си глупостите за пентакъла и неговата уж магическа сила, но напразно: Вероника не се поддавала на никакви придумки и твърдо отстоявала позицията си. Никита предлагал да купят друг пентакъл, същия като онзи, можело да се поръча в интернет магазин срещу нищо и никакви пари, имало и руско, и чуждо производство, и пиринчени, и сребърни, и всякакви, с шнурове и без шнурове.
— Не — повтаряла Вероника, — не е същото. Аз получих своя пентакъл от баба, а тя — от своята майка, на която го подарил нейният дядо, прочутият пътешественик. Той донесъл пентакъла от далечна страна, където го бил направил истински маг, направил го според всички правила, спазвайки всички обреди, свързани с положението на планетите и звездите, именно затова той има такава сила. А висулките, дето ги продават онлайн, са евтина имитация.
В края на краищата, след поредната кавга с Никита, Вероника решила да си поговори със Светлана лично, а не по телефона. Светлана си била вкъщи, Вероника знаела това със сигурност, защото пред входа била колата на приятелката й, а прозорците на жилището били широко отворени. Вера натиснала копчето на видеодомофона, но никой не й отворил. Тя го натиснала още няколко пъти, но резултатът бил същият. „Тя ме вижда и не иска да говори с мен — разбрала Вероника. — Какво пък, ще опитам да се промъкна.“
Звъннала на портиерката, която се оказала ужасно злобна и придирчива, не я пускала, обадила се по телефона на Светлана и я попитала може ли да пусне гостенката. Светлана очевидно не позволила да я пусне. Тогава Вероника дръпнала слушалката от ръцете на сърдитата портиерка и разплакана започнала да умолява Света да я приеме. Плачът подействал, Светлана, макар и с явна неохота, се съгласила да се срещнат и да си поговорят. Пуснали Вероника.
Но въпреки това нямало полза от този разговор. Светлана станала още по-категорична и цинична, а отказът й — още по-груб и просташки.
— Няма да ти го дам — заявила тя със студена усмивка. — Сега пентакълът е мой. И престани да ми досаждаш с твоите глупости. Щом отношенията ти с Никита са сериозни, омъжи се за него, раждай деца и прави всичко, каквото искаш. И изобщо, Вероника, стига вече! Ти винаги си била и отличничка, и красавица, и си имала всичко най-добро, дори с родителите си имаш късмет, и винаги си била облечена като картинка, и накити имаше още като дете, а аз какво? Какво имах аз? Баща алкохолик и майка чистачка! Сама постигнах всичко, изтрепвах се и сега няма да отстъпя пред никого. Имам добър съпруг, имам стабилен брак, заможна съм и съм си стъпила здраво на краката, а ти искаш да ми вземеш пентакъла, та да се лиша от всичко това? Няма да стане! Както се казва, на талантите трябва да се помага, бездарните сами ще се оправят. Така че оправяй се сама, а мен не ме закачай.
— Значи все пак вярваш в силата на пентакъла? — попитала Вероника. — Значи разбираш, че всичко това не е глупост?
— Вярвам или не вярвам — има ли значение? Няма да ти го дам и толкоз. Нужен ми е на мен. Поне за себеутвърждаване. До гуша си ми дошла със своето превъзходство, писна ми вечно ти да имаш най-доброто, разбра ли? Нека най-сетне аз да имам нещо, което ти нямаш и което ти е крайно необходимо.
Думите на Светлана били глупави и някак детински, в тях нямало нито логика, нито разум, нито ясна последователна позиция, така че Вероника не успяла да постигне каквото и да било. Още известно време тя плакала и я придумвала, но накрая напуснала жилището на Леоничеви с празни ръце.