— Ново двайсет! — изграчи Гарванът. — От къде на къде ще му се извиняваме? Как ли пък не. Аз ви казах истината, неговата Нефертити е точно такава — грозна, плешива и сбръчкана, а никой не бива да се обижда от истината.
— Тя е грозна според теб, а за онези, които я обичат, е най-красивата котка на света — укорително каза Камъкът.
— И изобщо, за красотата няма еталони. Доколкото разбирам, на теб и нашият Хамлет не ти харесва, а според мен е много симпатичен.
— Той е красив, а не симпатичен — ехидно просъска Змеят. — От писан по-писан красавец. А на когото не му харесва, да не му се любува. Ти, Гарване, вземи да прескочиш до там, да провериш как е Нифа, може пък Хамлет да се разчувства и да ни прости.
Храстът се размърда, първо се показаха дългите мустаци, после — половината Котарак.
— Там няма нищо за гледане — горестно промълви той.
— Както обича да казва баба: не и в този живот. На Нифа й донесоха за любов съвсем друго котараче, от правилна порода.
— А вашата порода да не би да е неправилна? — смая се Камъкът. — Та вие сте такъв хубавец, очите си да не откъснеш.
— Аз съм мелез от мейнска и чинчила, не ставам за Нифа — изхлипа Котаракът. — Чичо й разрешава да се събира само с плешиви като нея.
От разноцветните му очи бликнаха сълзи.
— Как се развиват нещата? — попита Змеят, за да намали емоционалното напрежение на момента. — Или не си ни донесъл нищо, освен любовната история?
Не бил донесъл ли! Гарванът просто не им разказа всичко, но напоследък беше станал предвидлив, с тоя идиотски Котарак трябва да се внимава. Винаги трябва да имаш в резерв неразказан момент, а още по-добре два, за да натриваш носа на Хамлет, който започва да се дуе само леко да разхлабиш хватката си.
Оказва се, че в четвъртък, втори декември, е било оформено разрешението за детайлизация на телефонните обаждания на Никита Колодни.
— Защо? — не разбра Камъкът. — Та нали той не е убивал никого.
— Но е мълчал — възрази Гарванът. — Не може да не е разпознал в пиесата на Лесогоров семейство Леоничеви, но кой знае защо, си е премълчал. И това е подозрително. Ето защо детективите са решили да видят с кого е разговарял той през последния месец.
— И какво са научили? — поинтересува се Змеят.
— Ами свързвал се е с разни хора, включително с някоя си Олга Попова от Шиловск.
— Тя пък коя е? — учудено попита Камъкът.
— Е, това не знам — многозначително изрече Гарванът. — Затова ще трябва пак да ида и да видя.
Змеят явно бе изпитал желание да се заяжда.
— А защо още не си видял?
— Бързах да дойда при вас, глупаци такива — тросна се Гарванът. — Исках по-скоро да ви разкажа за пентакъла. Вие обаче не цените усилията ми, не ме уважавате, не виждам никаква благодарност от ваша страна, само придиряте и упреквате. Ще видите вие, като престана да летя дотам, за да гледам.
— О, не! — уплашено изписка Котаракът Хамлет. — Само не това! Умолявам ви, уважаеми Гарване, не изоставяйте историята, изгледайте я докрай и ни я разкажете. Не знам за другите, но аз ще се пръсна от любопитство, ако не науча как е свършило всичко.
— А на теб изобщо ти е време да се прибираш — сопна се Гарванът. — Седиш си тука, вириш опашка и командваш. Аз се старая не заради теб, а заради Камъка.
— Как така да се прибирам? — слиса се Котаракът. — Къде да се прибера? Сега нямам дом, там живеят чужди хора. Къде да отида?
— Ами в театъра — моментално намери отговор Гарванът.
— Там всички те познават, всички те обичат, нали това каза.
— Ами да! — Котаракът чак приседна на задни лапи. — Как не се сетих сам! Трябваше веднага да отида в театъра, още щом закараха татенцето в болницата. Какъв идиот съм само, какъв идиот!
— Нищо — взе да утешава Котарака Змеят, — но от друга страна, сте паднали в дупката и се запознахте с нас. Нали слушате тази толкова интересна история, иначе нищо нямаше да научите.
— Как така нямаше да науча? — възмути се Котаракът.
— Сега щях да бъда в театъра, в самия център на събитията, може би щях да знам дори повече от вас.
Гарванът вече не можеше да изтърпи подобна наглост.
— Първо — понапери се той, — щеше да видиш само какво става в самия театър, а аз гледам навсякъде и в това се състои принципната разлика между мен и теб. И второ, ако не ти харесва как разказвам, върви си в театъра и стой там, лови мишки. Нямаш работа на нашата поляна на Вечните, не си достойна компания за нас.