Камъкът обаче неочаквано възрази.
— Не бива да изпращаме Котарака обратно, това е нарушение — строго каза той и помръдна вежди. — Щом е попаднал тук, значи е изчезнал от там, нали така?
— Добре де — кимна с лъскавата си черна глава Гарванът.
— И какво от това?
— Ами щом Хамлет липсва в онази реалност, значи вече го няма там. Тоест реалността съществува вече без него и ние нищо не можем да променим. Нямаме право.
— Абе ти просто си признай, че си се влюбил в тоя твой Котарак — заврещя Гарванът, сякаш Хамлет го нямаше тук — и не искаш да се разделиш с него. Ти си предател! Ти предаде нашето вечно приятелство, нашите вечни принципи!
Камъкът засрамено замълча. В думите на Гарвана имаше известна истина, той наистина много се бе привързал към Котарака Хамлет. Но и правилата за отношенията с „онази“ реалност бяха непоклатими, така че трябваше да се съобразява с тях.
През това време Гарванът слезе от клона, кацна на темето на Камъка и се наведе досами ухото му.
— Само си представи — зашепна той, като се стараеше да не го чуе Котаракът, — Хамлет рано или късно ще умре, защото е смъртен. И ти ще трябва да го погребваш. А така ще го изпратим по живо, по здраво и никога няма да научим какво ще стане с него. И ще можем винаги да мислим, че е жив и с него всичко е наред. Страхотно, нали?
Трудно беше да се спори с това. Но все пак би било сериозно нарушение…
— А ти какво мислиш, Змейо? — обърна се Камъкът към приятеля си и кимна към Хамлет, кой го кротуваше встрани и с трепет чакаше как ще бъде решена съдбата му.
— Мисля — бавно засъска Змеят, — че можем да върнем уважаемия Хамлет. В края на краищата, когато е паднал в пространствено-времевата дупка, той е бил в безсъзнание, беше тежко болен, тоест не беше в активна фаза на съществуването си. И остана в тази фаза твърде дълго, въпреки че ние го лекувахме с всички сили. Ами ако не го бяхме лекували?
— Щеше да пукне — услужливо се намеси Гарванът.
— Щеше да лежи болен и нямаше да е активен още по-дълго — изказа предположение Камъкът. — Разбирам какво искаш да кажеш.
— Аз пък не! — жално измяука Котаракът.
— Змеят иска да ни каже, че тъй като ти и без това не би могъл да направиш нещо, значи не би могъл да промениш реалността с присъствието си. Какво значение има къде щеше да лежиш неподвижно — там, край бензиностанцията, или тук? При всяко положение никой нямаше да те прибере вкъщи — беше ужасно грозен и мръсен, такива никой не ги взема — започна да обяснява Гарванът. — И не би могъл да хванеш нито една мишка. Тоест на онази реалност изобщо не й пука дали си бил в нея, или не си бил — полза от тебе никаква. А щом не й пука, спокойно можем да те върнем, сякаш си полежал, полежал — и си оздравял. По този въпрос съм напълно солидарен със Змея.
— Но аз не искам — плачливо заяви Хамлет. — Рано ми е да се прибирам, искам да дослушам историята.
— Добре — великодушно се съгласи Гарванът, — тъй да бъде, поживей с нас, докато изгледаме всичко докрай, а после ще си вървиш.
— Но аз не знам как… Не умея… — слиса се Котаракът.
— Аз ще ти помогна — обеща Гарванът. — И до мястото ще те заведа, няма да се изгубиш. Или ще помолим Змея, и той знае мястото.
Змеят кимна в знак на съгласие и започна да се навива, което означаваше стремеж към спокойствие, към освобождаване от спорове и конфликти.
Антон Сташис тръгна за Шиловск да търси Олга Попова сам, Настя каза, че гърбът й просто няма да издържи още едно пътуване.
Доколкото успя да изясни. Попова живееше сама и работеше като системен администратор в някаква фирма. Антон реши да я навести вечерта и не сбърка — Олга си беше вкъщи. Отвори по пеньоар, изпод който се виждаха голи, не твърде стройни крака.
— Слушам ви — каза спокойно, като гледаше Сташис с ясни очи.
— Аз съм от криминалната милиция, казвам се Сташис — представи се Антон и извади удостоверението.
Олга се притесни и започна да загръща пеньоара, който и без това беше здраво пристегнат с коланче.
— Ама какво се е случило? Ох, не, почакайте, влезте, влезте в хола, трябва да се преоблека.
— Няма нужда да се преобличате, не се безпокойте — опита да я спре Антон, но момичето вече беше изчезнало зад една врата.