Тя се скри в друга стая и се появи след известно време напълно облечена, по дънки и блузка. Разпуснатата преди коса, сега бе прибрана на тила и пристегната на сложен възел. Дори очите й, доколкото Антон успя да забележи, бяха станали по-ярки и изразителни, явно беше подновила грима си.
— Вече мога да разговарям с вас — усмихна се Олга. — Какво ви интересува?
— Интересува ме Никита Колодни. Познавате ли се с него?
Устните на Олга едва забележимо помръднаха.
— Познавам се. Но не сме близки. Какво се е случило? Той проблеми ли има? Неприятности?
— С него всичко е наред, не се тревожете. Ние се занимаваме с покушението срещу художествения ръководител…
— А, да, Богомолов — прекъсна го Олга. — Никита ми каза какво нещастие се е случило с него. Но не разбирам какво отношение…
— Олга, повярвайте ми, нямаше да пътувам толкова надалече, за да ви видя, ако не беше важно — меко каза Антон. — Моля ви, отговорете на въпросите ми и колкото по-бързо го направите, толкова по-бързо ще си тръгна и ще ви оставя на мира. Та, значи, в какви отношения бяхте с Колодни?
— Нали ви казах: не бяхме близки.
— Може ли по-конкретно?
— Аз съм му почитателка, ходя на неговите спектакли. Тъй като се познаваме, той понякога ми се обажда по телефона.
— Срещате ли се с него?
— А вие искате ли чай? — отговори тя на въпроса с въпрос и се разсмя.
— Не, благодаря — отказа Антон. — Та, значи — срещате ли се с Никита Колодни?
— А аз ще пийна един чай. Разбирате ли, току-що се прибрах от работа, не успях да вечерям, много съм гладна. Почакайте една минутка.
Олга се скри в кухнята, но Антон я последва, застана на вратата и мълчаливо се загледа как момичето налива вода в един чайник, а в друг насипва чая.
— Олга, вие не отговорихте на въпроса ми — каза настойчиво, внимателно наблюдавайки ръцете й, които пърхаха над чашата, чинийката и захарницата.
— Искате да знаете дали не се срещаме с Никита в романтичен, тъй да се каже, смисъл? — най-сетне заговори тя. — Трябва да ви разочаровам. Няма да крия, аз бих искала отношенията ни да са по-близки, но Никита е женен и много обича жена си. Не мога да разчитам на нищо от негова страна. Ето защо отношенията ни се състоят само в разговори.
— И за какво разговаряте?
— За театър, за спектаклите, за неговите роли, за различни пиеси.
— Тоест вие сте театралка? — уточни Антон.
— Ами… — смутено се усмихна Олга. — Всъщност не кой знае каква. Просто ми харесва Никита и се старая да му бъда интересна.
— Кажете, Олга, разказвал ли ви е Колодни за пиесата, която репетира в момента?
Тя подхвана подноса с чашата с горещия чай, захарницата и каничката с мляко и тръгна към хола. Антон трябваше да се отдръпне, за да й даде път. Олга седна на дивана, сложи в чашата захар, наля мляко, бавно разбърка с лъжичката и погледна Антон въпросително:
— Няма ли да се съблазните? Хайде да налея и на вас, докато е горещ — предложи тя. — Моят чай е много хубав.
Но той отново отказа. Не му се искаше да прекъсва наблюдението си над Олга, над движенията на нейните гъсти тъмнорижави вежди, на нейните пухкави устни, покрити с яркорозово червило.
— Та какво казахте за пиесата? — напомни й той.
— Никита ми говореше за нея, но не с подробности. Разбрах само, че пиесата не му харесва, но е щастлив, че са му дали една от двете главни роли, толкова дълго бил чакал това. Щом ме питате за Никита, сигурно вече знаете, че дълго не са му давали да играе, затова за него този спектакъл е важен. Той много иска пиесата да стане по-хубава и спектакълът да не бъде спрян след три-четири представления, а да се върти няколко сезона. Всъщност това е всичко, което знам.
— А какво точно не му харесва в пиесата, каза ли ви?
— Никита каза, че била съвсем сурова и изобщо не била интересна, в характерите нямало нищо привлекателно, липсвала драматургия на образите.
— Разкажете, моля, кога и как се запознахте с него?
Олга отпи от чашата, намръщи се и добави още малко мляко.
— Горещ е — каза тя, виновно усмихната. — С Никита се запознахме преди две години. Бях на театър, видях го и се влюбих в него. Смешно, нали? Голямо момиче, разумно, самостоятелно, с висше образование, а се влюбих като първа глупачка. След спектакъла изтичах до павилиона, купих цветя и го изчаках пред служебния вход, страхувах се да не го изпусна, че вече си е отишъл, докато съм тичала за цветята. Но не го изпуснах. Той излезе, подарих му цветята, започнах да мънкам нещо за таланта му, а той ме хвана под ръка, усмихна се приветливо и ме покани да пием кафе в близкото заведение. Представяте ли си колко щастлива бях? Никита взе телефонния ми номер и каза, че когато дават един спектакъл, в който той има малка, но много ярка роля, непременно ще ми се обади и ще ме покани.