— Обади ли се?
— Господи, разбира се, че не! — разсмя се Олга леко и кой знае защо, радостно. — Мина време, той не се обади, макар че онзи спектакъл беше игран на сцена вече няколко пъти — специално следях афишите и разбрах, че ми е говорил празни приказки. Беше толкова мил в заведението, затова ми се беше сторило… Нали разбирате. После обаче разбрах, че изобщо не го интересувам. Мина повече от година и аз отново отидох на театър и отново го видях, и отново купих цветя и го изчаках пред служебния вход. Толкова се зарадва, като ме видя! Аз дори не го очаквах, честна дума. Никита каза, че е загубил телефона ми, и дълго се извинява, че се получило така и не ми се е обадил. Пак отидохме да пием кафе, аз казах няколко думи за спектакъла и за играта на артистите, а Никита каза, че имам удивителен усет за театралното изкуство и моето мнение може да се окаже полезно за него. Оттогава ми се обажда — кога по-често, кога по-рядко, дълго разговаряме. С това нашите отношения се изчерпват. Уви — добави Олга с усмивка.
— А вие бихте искали някакво продължение, така ли? — попита Антон. — Извинете, че се бъркам, можете да не ми отговаряте.
— Не, защо, ще ви отговоря. Да, бих искала по-близки отношения, защото Никита много ми харесва и като мъж, и като личност. Но тъй като знам, че това е невъзможно, дори не си мечтая. А сега ми обяснете, ако обичате, защо ме разпитвате за всичко това и какво отношение имат разговорите ми с Никита към покушението срещу Богомолов.
— Олга, ние вършим маса рутинна работа, събираме информация отвсякъде, откъдето е възможно, а после за делото е нужна само една капка от целия океан от сведения. Но ние никога не знаем коя именно капка ще се окаже нужна, затова ги събираме всичките и безпомощно се мятаме из вълните. Добре ли го обясних?
Тя рязко се изправи и много сериозно погледна Антон.
— Добре го обяснихте, така, че нищо да не стане ясно. Но явно няма да дочакам друг отговор. Да вървим, ще ви изпратя.
Антон излезе от Шиловск, отклони към канавката, изключи двигателя и извади диктофона. Гласът на Олга Попова изпълни купето на колата. Антон слушаше със затворени очи и си спомняше това, което бе видял. Момиче с късо пухкаво пеньоарче. Разпусната дълга и чуплива коса, възкриви крака, но с хубави, сухи и тънки прасци, а виж, колената — ъгловати, някак твърде едри. Ето че тя се скрива в стаята и се появява с… оръфани дънки и изумруденозелена блузка с рюшове. Такава блузка се облича само под строг черен костюм, а не към модерни бледосини дънки. Косата — прибрана на кокче със светлосиня евтина пластмасова шнола. На устните — яркорозово червило, а очите… очите — гримирани с тънки стрелички, на клепачите — сенки… какъв цвят бяха? Да, правилно, светлокафяви. Антон си представи ръката на Олга, хванала чашата, и се усмихна: грижливо направен маникюр, явно пресен, с люляков лак. Странно момиче. Защо се преоблече, среса и гримира? Искаше да я хареса младия мъж от милицията ли? Напълно е възможно, но ако беше така, нямаше да пие чая си сама. По никакъв начин. Ако наистина е била толкова гладна, щеше да търпи. Защото е искала да я харесат. Или щеше да прояви настойчивост и да накара гостенина да изпие поне една чашка. Не, не е искала да се хареса на Антон. Какво тогава? За какво беше този цирк с преобличането и гримирането? Зелена блузка, синя шнола, кафяви сенки, розово червило и люляков лак. Пълен ужас! А пък жилището прави напълно нормално впечатление, обзаведено е с вкус, без грозотии. Или някой друг е обзавеждал жилището на Олга Попова? А нейният личен вкус се е проявил именно във вида, в който тя застана пред Антон? Нима такова момиче е могло с каквото й да е да привлече Никита Колодни, който е забелязал у нея тънък усет към театралното изкуство? Не се връзва едното с другото, никак не се връзва.
Антон изслуша записа докрай и го пусна отначало. Ето, първите въпроси… ето, Олга помръдва устни… тук тръгна към кухнята, Антон я последва… запарва чая… поставя съдовете на подноса… пие чай сама в присъствието на външен човек…
Ето, това е. Тя не просто не е искала да му хареса, на нея изобщо й е било все едно какво впечатление ще направи. Било й е дори безразлично как изглежда. Обличала се е с първата попаднала й под ръка дреха, и косата си е прибрала с първата попаднала й шнола, и червилото е извадила от чантичката, без да обърне внимание на цвета му, и очите си е гримирала по същия начин. Трябвало й е време, а за да оправдае дългото си отсъствие, затова е сменила дрехите, прическата и се е гримирала абсолютно механично, защото през това време трескаво е обмисляла ситуацията, за която не е била подготвена.