Два дни по-късно Никита Колодни е потърсил Попова, разговорът е продължил девет минути.
И още няколко обаждания в течение на седмицата след смъртта на Леоничев. Разговорите между Никита и Олга са ставали все по-кратки, последният — само две минути и половина.
И край. След тази седмица обажданията престават и няма нови цели шестнайсет месеца. Тоест нито едно обаждане от април 2009 година до септември 2010. И това беше най-трудният момент в днешната работа на Настя, защото тя непрекъснато се страхуваше, че е пропуснала ред в дългата много страници разпечатка и не е забелязала някое обаждане. Тя няколко пъти ту наред, ту произволно прегледа листовете за тези шестнайсет месеца, за да бъде напълно сигурна, и спря едва когато разбра, че и без това вече нищо не разбира и не вижда.
Излизаше, че контактите между Колодни и Попова са се възобновили през септември… Настя прелисти своя работен бележник. Да, два дни след като в театъра се е провело първото четене на пиесата „Правосъдие“ и е било обявено разпределението на ролите. Какво пък, това е в пълно съгласие с обясненията на Попова, че Никита обсъждал с нея работата си в театъра. Дали са му нова роля, голяма, главна, сега има за какво да си поговори с момичето, което според собствения му израз има „необикновен усет към театралното изкуство“. Само че продължителността на разговорите е съвсем малка и това не предполага подробни обсъждания с Олга на текста на пиесата, на проблемите около работата върху ролята, по-скоро прилича на уговорка: кога и къде ще се видим.
Излиза, че Олга е излъгала. Описът на обажданията не съвпада с нейната версия нито по съдържание, за което говори продължителността на разговорите, нито по време — нали Попова твърди, че с Никита започнали да се чуват редовно преди малко повече от година. Определението „малко повече от година“ може, макар и с уговорки, да се приеме за „година и половина“, когато е отбелязан техният първи разговор, но за каква редовност може да се говори, след като цели шестнайсет месеца те изобщо не са разговаряли? Олга не е споменала нищо за тази пауза. Всъщност тя почти не е рискувала, когато е представяла своята версия на познанството си с Колодни, защото е разбирала, че никой няма да се хване да проверява обажданията за две години — твърде трудоемко е. Ще проверят детайлизацията за последния месец, максимум за два, а през последните два месеца при тях всичко е наред — от септември телефонните им разговори са станали редовни, макар и кратки.
Настя отиде до мивката, пусна водата и си изми очите. Поолекна й. Събра купчината книжа, погледна я с отвращение и се зарови в собствените си бележки. Беше й се мярнала някаква мисъл… Но къде да я търси сега? Мисълта се беше появила, когато записваше на своето листче данните за първите телефонни разговори между Колодни и Попова… А, да, спомни си! Повикването от телефона на Колодни към Олгиния, на което тя не е отговорила, най-първото повикване в историята на тяхното общуване. Това ужасно прилича на ситуация при познанство, когато хората си разменят телефонните номера. Има един прост и широко използван начин, по който действат хората, които не обичат да диктуват номера си или да записват чужди номера на случайни листчета: вземаш телефона на събеседника си и набираш своя номер, на дисплея излиза номерът на търсещия те абонат и на теб ти остава само да го вкараш в телефонния указател, а в телефона на твоя събеседник остава набраният от теб номер — твоят собствен. Но това странно обаждане се е състояло далеч не късно вечерта, както би трябвало да бъде, ако Колодни и Попова са се срещнали след спектакъл. Може да е било почивен ден и в театъра да е имало утринен спектакъл? Вярно, малко е странно момиче на такава възраст да ходи на утринни спектакли, но какво ли не се случва в този живот… Може Олга да е отишла специално за да види любимия си артист.
Тя извади ноутбука, отиде на сайта на театър „Нова Москва“, но както и бе предполагала, репертоарът за миналата година не бе запазен там. Добре де, утре сутринта ще може да звънне на директора на театъра Бережной. А сега не е зле да поспи мъничко.
Кой знае защо, утрото настъпи твърде бързо… Във всеки случай Настя Каменская не можа да се наспи. В просъница бе чула как Алексей и Серьожа Зарубин тихичко се препираха кой пръв да влезе в банята, а кой през това време да приготвя закуската. Естествено, победи Чистяков, защото на неговата тренирана от математиката логика не можеше да противостои дори Настя, камо ли Зарубин. Тя с наслада протягаше крака и се загръщаше с одеялото с надеждата мъжете да вземат душ и да се бръснат по-дълго, но все пак настъпи моментът, когато трябваше да стане.