На Антон Сташис бе възложено да събере сведения за Олга Попова и преди всичко да изясни дали преди около година и половина тя не е сменяла телефонния си номер. Оказа се, че номерът й е корпоративен и тя го използва от деня, когато е постъпила на работа във фирмата си, тоест повече от три години. Виж, местожителството си е променяла — в жилището, където я бе навестил Антон, Олга се е преместила преди около година или малко по-рано, като преди това е продала много по-просторното жилище, в което е живеела с родителите си.
И Антон отново замина за Шиловск. За два дни успя да издири много хора, от чиито разкази си състави що-годе ясна картина за Олга.
Баща й работел на строежа на един от обектите, изграждани от фирмата на Дмитрий Леоничев. Работникът Попов обичал да си пийва и често ходел на работа в нетрезво състояние, но в деня, когато с него се случило нещастието, бил трезвен. И за падането му от високо бил виновен човекът, който отговарял за техниката по безопасност, тоест представител на фирмата на Леоничев. Ако съдът признаел вината на строителната организация, Леоничев трябвало да плати много пари на вдовицата на Попов. Ала бил включен целия административен ресурс и работата била извъртяна така, че виновен се оказал самият работник, още повече че се намерили доста свидетели, потвърдили неговото пристрастие към алкохола. Вдовицата и дъщерята на Попов се озовали в бедствено положение, защото доходите на дъщерята били твърде скромни, а съпругата доста боледувала и не можела да работи. Семейството съществувало само чрез заплатата на съпруга, а сега главата на семейството го нямало и те получили минимална компенсация.
Тогава вдовицата на работника Попов отишла при Дмитрий Леоничев и помолила за материална помощ. Леоничев отказал. Попова се разболяла сериозно, за лечението й отишли много пари, Олга се принудила да взема заеми, за да излекува майка си. Майката оздравяла и отново се обърнала за помощ към Леоничев, но той отново й отказал. А заемите трябвало да се връщат. И тогава било решено майката да отиде да живее на село при някаква далечна роднина, а Олга да продаде апартамента, да си купи по-скромен и с разликата да върне борчовете. Така и станало, преди година Олга Попова се преместила.
Всичко това беше много интересно, но нямаше отношение нито към Никита Колодни, нито към Лев Алексеевич Богомолов. Можеше обаче да има пряко отношение към ситуацията, в която се запознали Олга Попова и артистът от театър „Нова Москва“. Абсолютно невероятна изглеждаше историята със запознаването на почитателката с любимия й артист, как изведнъж и двамата са се оказали по един или друг начин свързани със семейството на Дмитрий Леоничев, който живеел в Шиловск, в Подмосковието. Вярно, случват се какви ли не съвпадения, това детективите го знаят прекрасно! Но ако това не е било чисто стечение на обстоятелствата, се натрапва изводът, че Попова и Колодни са се запознали изобщо без връзка с театъра. А ги е свързало семейство Леоничеви. Например двамата са отишли при Леоничев едновременно и именно там са се запознали.
Да речем, че е станало така. Защо е нужно да го крият? Какво лошо има в това? За какво е нужна цялата тази сложна, тромава и лесно проверяема лъжа за театъра?
Каменская отново се върна към материалите от наказателното дело за убийството на Дмитрий Леоничев, по-точно не към самите материали, които се намираха в Шиловск, а към своите подробни записки. Антон работеше по собствен график, а Настя седеше вкъщи, четеше записките и търсеше поне някаква връзка. Поне нещичко, което да позволи на мисълта да се хване за несъответствие, неправдоподобност, разминаване и да измъкне онова, което толкова грижливо се крие и не позволява да го обясниш. Първия път Настя прочете материалите поред, от началото до края, и нищо не намери. Тогава реши да приложи стария проверен метод: да състави график. Това винаги помагаше да се улови последователността на постъпилата информация и по този начин да се разбере логиката на хората, водили разследването. Жалко, че нямаше под ръка записките на Тихомиров, но тях ги бе взел Блинов като веществено доказателство по делото за смъртта на Лесогоров.