Разговорите с Бережной и Дудник се въртели предимно около една тема: дали нямат подозрения, дали не знаят кой може до такава степен да е бил озлобен срещу Богомолов, че да се е опитал да го убие. Те не знаели нищо. Самите те не били разглеждани в качеството им на заподозрени, поне за момента. Изхождайки от предположението, че виновникът може да се окаже служител от театъра, трябва да се гледа на всекиго като на заподозрян и разговорите да протичат вече по съвсем друг начин.
— Добро утро — чу се глас и Настя се сепна. Толкова дълбоко се бе замислила, че не бе забелязала приближилия до колата й Антон Сташис, много висок красив младеж, който според нея нямаше и трийсет години.
Тя машинално погледна часовника и с учудване забеляза, че Антон се бе появил точно в десет без десет, както се бяха уговорили. А на нея й се бе сторило, че седи в колата отдавна и вече е много по-късно, така че се бе наканила да смъмри младия милиционер за закъснението. Нямаше никакво закъснение обаче.
— Централният вход още е затворен, да вървим, ще ви покажа къде е служебният — каза Антон и й подаде ръка, докато тя слизаше от колата.
Настя едва успя да скрие изненадата си. Откога оперативните работници подават ръка на дама? Или сега специално ги обучават на тези неща? По нейно време младите оперативни работници повече напомняха весели момчета от съседния двор, а не рафинирани джентълмени. При това този Сташис беше облечен толкова странно! Настя още снощи, когато се видяха на „Петровка“, забеляза, че той носи костюм с риза и вратовръзка. Това вече беше абсолютно нетипично за служител от криминалната милиция, по време на работата й там никой никога не се беше обличал така освен ръководството на отдела, и то в случаите, когато не носеха милиционерска униформа. Иначе работният вид на детектива е: дънки, пуловер, яке. Хем удобно, хем не се цапат, хем прилични дрехи, не притесняват движенията при нужда, и на ресторант можеш да идеш така, и по мазета и тавани да се ровиш.
Заобиколиха сградата на театъра и стигнаха до служебния вход. Портиерката на входа мълчаливо кимна на Антон, явно вече го беше виждала. По стария си навик да пресмята всичко Настя моментално пресметна: точно така, ако портиерите работят по график „денонощие през три“, миналия път смяната на тази жена се е паднала точно в понеделник, на 8 ноември, когато в работата по случая с покушението срещу Богомолов са се включили служители от „Петровка“. Пазачът с униформа и емблема на частна охранителна фирма явно беше друг, не беше виждал Антон по-рано и се втурна да разпитва строго кои са и за какво са дошли, но портиерката тихичко му каза нещо и той отстъпи.
Настя и Антон се съблякоха, като използваха служебния гардероб, и тръгнаха по дългия безличен коридор с множество врати.
— С кого ще започнем? — попита тя.
— С хората, които са тук в театъра, с тях и ще започнем — безгрижно отговори Сташис. — Сега е десет часът. Приблизително си представям как протича денят в театъра. Към единайсет актьорите ще дойдат за репетиция, по същото време ще дойде и Дудник, но виж, административният директор трябва вече да е на работа.
— Значи, с него и ще започнем — реши Настя. — Имате ли нещо против?
Антон се разсмя.
— Аз винаги съм „за“. Само че имайте предвид, че ще трябва да чакаме на опашка, защото при Бережной тичат всички с проблемите си и в приемната му вечно се струпва тълпа.
— Нищо, все ще го докопаме. А вие, Антон, трябва да се учите да бъдете нахален. Много е полезно. Водете.
Те стигнаха до края на коридора и свърнаха към служебното стълбище, качиха се на втория етаж и Антон я заведе до приемната на административния директор Бережной. Приемната, както той беше предупредил, се оказа пълна с хора, но Настя решително отиде при секретарката — приятна, поддържана дама на около четирийсет и пет, и само след минута детективите бяха в кабинета на административния директор.
Кабинетът веднага хареса на Настя, беше просторен, но изглеждаше тесен поради огромното количество намиращи се в него предмети. Освен това пространството се стесняваше визуално и защото всички стени бяха отрупани с някакви полички, плакати, афиши и схеми. Всъщност именно схемите привлякоха вниманието й, Настя обичаше схемите. А тук на стената висеше огромен лист кадастрон, разчертан на графи и редове, във всяка колонка бе изписано заглавието на спектакъл. Вниманието на Настя привлече и колекция от фигурки, изобразяващи различни котки, която бе подредена на ниска масичка до стената. Котките бяха весели, пъстро оцветени, с палави погледи, с костюми и музикални инструменти в лапичките. Колекцията радваше окото и веднага създаваше атмосфера на някаква бащинска доброта и изобщо, на несериозност.