— Вероятно нямаш и снимки от местопрестъплението — унило предположи Настя.
— Сега ще видим какво имам тук — затърси Зарубин из папките. — Мисля, че ми дадоха снимки, ако не греша. Ето, имам. Какво ти трябва?
Той сложи пред Настя дебелия плик със снимки, направени на мястото, където е било извършено покушението срещу Лев Алексеевич Богомолов. Настя подреди снимките на масата.
— Дай да погледнем панорамните, може там да видим близките блокове, от чиито прозорци се вижда добре местопроизшествието, или денонощни магазини, а нали в тях има и продавачи, и охранители. Ами ако някой е видял нещо, а момчетата са пропуснали да го разпитат?
Снимките бяха много, явно фотографът доста се бе постарал — дали му е било скучно, дали пък наистина е бил добросъвестен… Настя обърна внимание на попаднала в кадър витрина на магазин. Зад стъклото се виждаха наргилета, кожени чанти, възглавнички и други подобни красоти.
На витрината се кипреше името „Източен фенер“, а на вратата до нея като бяло петно се открояваше обикновен лист формат А4 с написан на ръка текст.
— Погледни това магазинче — посочи Настя с пръст снимката, — точно до входа е, там, където е било извършено нападението. Ами ако е денонощно?
Зарубин присви очи, докато разглеждаше изображението.
— Пална, има един закон, казва се законът на подлостта. Виждаш ли листа на вратата?
— Е, виждам го.
— Бас ловя, на него пише, че магазинът е затворен и няма да работи.
— Ама сигурен ли си, че точно това пише? — огорчи се Настя. — А?
Отначало Сергей доближи снимката до очите си, после я отдалечи на разстоянието на протегнатата си ръка.
— Не знам, не виждам — призна той. — Много е ситно, не се разбира.
Настя си сложи очилата и също се опита да прочете надписа, но не успя.
— Льоша! — извика тя. — Имаме ли лупа?
— Въшки ли ще търсиш? — долетя гласът на Чистяков от хола. — Погледни в антрето, в горното чекмедже на шкафа, там трябва да е.
Лупата наистина се оказа точно там. Сега можеха да прочетат надписа на вратата на „Източен фенер“.
ВИНАГИ НА РАЗПОЛУЖЕНИЕ КОЖИНА ГОЛАНТЕРИЯ, ОКСИСУАРИ
Я виж ти!
— Серьожа — бавно вдигна глава тя, — а ти лично ходил ли си на мястото? Виждал ли си този магазин?
— Ходил съм. И магазина съм виждал. Само че на вратата нямаше такава обява, определено нямаше, защото аз винаги чета всички обяви. Ако листът е бил там, щях да запомня тези „оксисуари“.
— Значи в момента на покушението срещу Богомолов обявата още е висяла, а след два дни, когато сте оглеждали мястото, вече е била свалена. Сигурно е висяла кратко време — замислено каза Настя. — И през този кратък период нашето малко приятелче Никита Колодни е успяло да го види и прочете. И толкова се е впечатлило, че го е запомнило и дори го разказа на една репетиция. Ах, този Никита! И при какви обстоятелства може да е видял тази обява, щом според думите му никога не е ходил в дома на Богомолов?
— Не, Каменская, тук малко прекали — поклати глава Сергей. — Нали ти самата беше казала, че Богомолов никога никого не е канил вкъщи, и именно това са ти казвали всички в театъра. А питала ли си конкретно Колодни дали е ходил у художествения ръководител? Така, направо питала ли си го?
— Не.
— Ето, виждаш ли. А след нещастието служителите от театъра спокойно може да са ходили при жената на пострадалия, да помогнат или да изразят съчувствие. Може и Колодни да е ходил, нали не е посещавал Богомолов в болницата, ти ми го каза.
— Може, може — бавно повтори Настя думите на Зарубин.
— На другия ден след покушението, в неделя, е направен оглед на мястото, снимали са и обявата е била още там. А в понеделник си отишъл ти. И обявата вече не е била там.
— Аз отидох следобед — упорито възрази Сергей. — А Колодни може да е посетил Елена или в неделя, или сутринта в понеделник, докато листът е висял на витрината.
Настя решително тръсна глава.
— Добре, защо да гадаем, трябва да отидем и да видим лично.
Тя включи компютъра и с учудване откри, че неграмотните собственици на магазина са били достатъчно умни да си направят сайт, от който тя научи, че работното време е от 8:30.
— Кой ще отиде? — попита тя, страховито пронизвайки с поглед Сергей. — Не разчитай на мен, аз ще спя.