— Имаме си младо поколение — веднага се сети Зарубин.
— Ще пратим Антоха.
Пет минути преди магазинът да отвори Антон Сташис вече стоеше пред вратата на „Източен фенер“. Вече имаше човек вътре, обикаляше помещението, а две минути преди 8:30 покрай Антон префуча и нахълта през вратата мургаво чернокосо момиче, съвсем младичко, източен тип. Вероятно продавачката. Точно в осем и половина Антон побутна вратата, но тя се оказа заключена отвътре. Потропа и след известно време му отвори мъж, чиято националност Антон не можа да определи на око — или пакистанец, или наистина индус. Мъжът говореше доста грамотно, но с много силен акцент, толкова силен, че някои думи трудно се разпознаваха.
— Обява? — учуди се той. — Каква?
— За кожена галантерия и аксесоари от Индия — поясни Антон.
— Ах, тази ли! — усмихна се мъжът, светнаха снежнобелите му зъби, които на фона на кафявото лице изглеждаха още по-ярки. — Ние написахме, а след два дена дойде една стара жена и много крещя. Ние свалихме.
— А какво крещя? — полюбопитства Сташис.
— Трудно каже… — притесни се мъжът.
Тогава от вътрешното помещение изскочи чернокосото момиче, което очевидно се оказа, макар и от Изтока, но от бившия съветски, а не от полуостров Индустан. Във всеки случай тя бе разбрала прекрасно речта на „старата жена“ и я преразказа дословно, и то без какъвто и да било акцент.
— Крещя, че Москва се напълнила с черни, които не спазват реда и развалят езика — съобщи продавачката. — Настоя да препишем обявата без грешки. Наричаше ни какви ли не.
— И вие какво, преписахте ли я?
— Ами! — махна с ръка момичето. — Просто я свалихме. После ще поръчаме, да я направят красиво, да е истинска. Наскоро отворихме, затова много неща са временни, просто още не сме успели.
— А случайно да запазихте тази обява? — за всеки случай попита Антон. — Изхвърлихте ли я?
— Търкаля се някъде — огледа се момичето. — Май я пъхнах в някакъв празен кашон, сега ще погледна.
Тя се скри зад изрисуваната с дракони завеска и след минута се върна със сгънат на две лист, на който се кипреше въпросната чудесна обява за „оксисуарите“.
— Можете ли да си спомните точно кога я окачихте и кога я свалихте?
Момичето и мъжът се спогледаха.
— Точно ли? — позамисли се мъжът. — Спомням, че я свалихме в понеделник. Тъкмо бяхме отворили — и веднага се появи тази стара жена. Силно крещя. Помислих си, че седмицата ще е лоша, щом започва със скандал.
— Защо си спомняте, че е било именно понеделник?
Въпросът се оказа формулиран твърде сложно за чужденеца.
— Спомням — последва кратък отговор.
— Да, да, точно в понеделник — намеси се източната красавица. — Той се вайкаше, че седмицата започва лошо, със скандал, имали такава поличба. Всеки понеделник ми изяжда душата.
— А кой точно понеделник?
— По празниците. Ноемврийските.
— Значи на осми ноември?
— Ами да.
— А кога я окачихте?
— Два дни преди това. Нали ви казвам, не вися дълго тази обява.
— Трябва да знам по-точно — помоли Антон.
Момичето се замисли и изведнъж грейна.
— Спомних си! Когато окачвахме обявата, още не бяхме сигурни ще работим ли през почивните дни, или не. Аз казах, че на това затънтено място няма да има купувачи, така че можем да не работим в неделя, а той — кимна тя към собственика — каза, че при тях трудолюбието е най-важното качество и както започнем, така и ще ни тръгне, и не бива да ни мързи, и в никакъв случай да не мислим, че няма да има купувачи, трябва с всички сили да мислим, че ще има, и то много. Някаква такава тяхна си философия. С една дума, за малко да се скараме. А аз за следващия ден се бях разбрала с приятеля ми…
— Но какво общо има тук приятелят ви? — не разбра оперативният работник.
— Ами как, нали казвам, че утрешният ден беше неделя и аз бях сигурна, че няма да работим. Значи, окачихме обявата в събота.
Вече на излизане от магазина Антон все пак не се сдържа и попита:
— Кажете, а кой написа обявата?
Момичето сведе очи.
— Аз. Е, и какво?
— Нищо — усмихна се той. — Благодаря за помощта. Довиждане.
Той се качи в колата и се обади на Каменская.
— Имам една идея — каза Настя. — Но сама няма да мога да я осъществя. Трябвате ми вие и Зарубин. Хайде да се видим с вас още сега, а аз ще се обадя и на Сергей Кузмич.