Настя докосна ръката й и я върна на мястото й.
— Не вярвате, че Никита може да убие някого. Това е разбираемо. А в какво бихте могли да повярвате? Какво би могъл да направи? — бързо и тихо попита тя.
Вероника отново скочи и направи няколко крачки, сега стоеше до прозореца, извърнала лице към Настя и Антон. Очите й бяха пълни с ужас и отчаяние.
— Той е откраднал. Да, това е лошо, срамно е, но нали само е откраднал, не е убил никого!
— Какво е откраднал? От кого? — попита Антон.
— Откраднал е пентакъла от Леоничев. Но този пентакъл беше мой, аз имах право…
Настя направи знак на Антон — водете разговора, вие задавайте въпросите, а аз ще помълча.
— Кога е извършил кражбата? При какви обстоятелства?
— През април миналата година.
— На коя дата?
— Не помня, някъде в средата на месеца. Никита отиде при Леоничев да си поговорят и да го помоли да въздейства на Света, да я убеди да ми върне пентакъла. Когато се върна, той каза, че Дмитрий го послушал и лично му дал пентакъла. Тогава повярвах на Никита, нямах основания да не му повярвам.
— А после какво стана?
— Дойде адвокатът на Света, Борис Аркадиевич. Каза, че арестували Света по подозрение, че е убила мъжа си. Дотогава дори не знаех, че Дмитрий е бил убит… Та така, адвокатът каза, че на Света може да помогнат моите свидетелски показания и тя много ме моли да не отказвам. Освен това помолила да ми върнат пентакъла. Но той вече отдавна беше у мен! Тогава разбрах: Света не знае, че съм си го върнала. Заподозрях, че нещо не е в ред, а вечерта, когато Никита се прибра, го попитах направо.
— И той?…
— Призна, че е откраднал пентакъла. Издебнал момент, когато Дмитрий излязъл от стаята, и го задигнал. Той знаеше къде е пентакълът, и аз знаех къде е, защото, когато отидох у Света, тя го извади и ми го показа, нарочно ме дразнеше. Света беше злобна…
И Вероника се разплака — тихо и някак безнадеждно.
— Но защо не сте казали на адвоката, че пентакълът е у вас?
— Защото започнах да подозирам, че тази работа не е чиста, и се страхувах да не навредя на Никита с признанието си. Тогава много се уплаших, защото адвокатът спомена датата на смъртта на Леоничев, и тя беше в средата на април, уплаших се да не би да е същият ден, разбирате ли? Помислих си: ами ако Никита е бил у Леоничев точно в деня, когато са го убили? И сега непременно ще повлекат Никита по следователи, по съдилища. Ще пострада репутацията му, тогава изобщо няма да го канят никъде — нито за филми, нито за каквото и да било… Повярвайте, дори не допусках мисълта, а и сега не я допускам, че Никита може да има нещо общо със смъртта на Леоничев. Просто е съвпадение, че той е откраднал пентакъла, а Дмитрий е бил убит.
Вярна съпруга. Любяща съпруга. Съпруга, която има пълно доверие на мъжа си. Хубаво ли е това, или лошо?
— Вероника, може ли да погледнем този пентакъл? — тихо помоли Настя.
Вероника мълчаливо разкопча горното копче на блузката си и извади висулката, окачена на черно копринено шнурче. Кръгъл медальон, по краищата — кабалистични знаци, в центъра — чаша, над нея — знакът на Венера.
— И какво означава всичко това? — попита Антон. — Съдържа ли се в това някакъв смисъл?
Вероника въздъхна.
— Чашата е свързана с боята Чаши в картите Таро — поясни тя така, сякаш от само себе си се разбираше, че оперативните работници са наясно с боите на Таро. — Това е стихията на Водата, тя символизира явленията, които имат чувствена основа. Над чашата се издига знакът на Венера, а Венера е покровителка на чувствата. Това е амулетът на любовта и на сватбата, той помага сполучливо да сключиш законен брак и да запазиш съпружеската любов и вярност.
Какво пък, всеки сам избира в какво да вярва и в какво — не. Можеш да вярваш в силата на магическия амулет и да не вярваш, че мъжът ти е убиец.
Настя и Антон излязоха от жилището на Вероника и тръгнаха към колите си.
— Сега накъде?
— Към театъра, и то колкото може по-бързо — отговори Настя. — Само че първо ще се обадим на Сергей Кузмич.
— Ами нали вие сте го изпратили в Шиловск — учуди се Антон.
— Нищо, той и от Шиловск ще ни помогне, ако иска — загадъчно се позасмя Настя.
Набра номера на Зарубин. Сергей дълго не вдигаше и тя вече започваше да се нервира, когато той най-сетне вдигна.
— Серьожа, отиваме в театъра, ще ловим Колодни веднага след репетицията.