Какво означава това? Сигурно просто са свършили парите в телефона на Никита, той никога не следи това и не вкарва пари в картата, затова често го блокират. Но днес това е толкова неуместно! Трябва да намери мъжа си на всяка цена, да го намери и да го убеди да се прибере вкъщи. Не довечера, не след „Киномания“ или след някое гости у приятели, а веднага. Незабавно!
Тя отново набра номера. За всеки случай. „Абонатът е временно блокиран.“
Но как да се свърже с Никита? Вероника прелисти бележника и намери номера на приемната на Богомолов. Там е онази хубавичка и глупавичка Ева, вярно, не е много умна, но е изпълнителна, нищо не забравя. Вероника се постара колкото може по-убедително да разясни на Ева необходимостта спешно да намери Никита и да го помоли веднага след репетицията да се обади на жена си. Непременно и веднага.
— Добре — безгрижно пропя в слушалката Ева, — ще го направя, не се безпокойте. По време на репетицията е строго забранено да се влиза в репетиционната зала, но след репетицията ще намеря Никита.
— Може да не успеете — настойчиво каза Вероника. — След репетицията той веднага ще се облече и ще си тръгне, няма да го сварите.
— Добре — сговорчиво повтори момичето, — в един часа ще отида пред репетиционната зала и ще го чакам. Не се тревожете, всичко ще бъде наред.
Вероника се поуспокои. До един часа оставаха двайсет и пет минути. След четирийсет минути репетицията ще свърши, след още пет минути ще се обади Никита, ще мине още един час, докато той стигне до вкъщи, а после Вероника ще му зададе всички въпроси, ще получи ясни, прости и удобни отговори и отново всичко ще бъде наред.
В театъра те веднага отидоха пред репетиционната зала, дори не се съблякоха в кабинета на Богомолов, както правеха обикновено — страхуваха се да не пропуснат края на репетицията. Пред залата пристъпваше от крак на крак красавицата Ева и нетърпеливо поглеждаше часовника си.
— Чакате ли някого? — попита я Антон.
— Колодни. Обади се жена му, телефонът на Никита бил блокиран, а трябвало спешно да се свърже с него, та ме помоли да го хвана след репетицията — охотно обясни момичето.
Явно й беше скучно да стои просто така и с удоволствие би побъбрила с гостите.
— Ева, вие вървете, ние ще предадем на Колодни — строго каза Сташис. — Вървете, вървете, ние имаме наша работа тук, ще ни пречите.
Ева се ококори, дългите боядисани ресници угрижено се замятаха нагоре-надолу.
— Какво е станало? Дошли сте да арестувате някого ли?
— Ама моля ви се — засмя се Настя. — Че кого можем да арестуваме във вашия театър? Освен бюфетчийката за застояли продукти, но това не е по нашата част. Трябва да си поприказваме с един човек, така че и без това ще чакаме тук. Не е задължително вие да слушате нашите служебни разговори. Нали разбирате?
Ева въздъхна с облекчение и се сбогува с тях. Не беше любопитна, във всеки случай не прояви нахалство, не помоли за разрешение да остане, вероятно защото на бюрото й лежеше ново, още непрочетено лъскаво списание, което, естествено, е много по-интересно от някакви си служебни разговори на някакви си детективи от някаква си „Петровка“.
Вратата на репетиционната зала се отвори, заизлизаха актьорите. Антон надникна вътре и видя, че Никита Колодни разгорещено спореше за нещо с помощник-режисьора Федотов. Улови погледа на актьора и му направи знак да излезе. Настя веднага се отдръпна настрани, набра номера на Зарубин и тихо каза: „Започваме“. След това позвъняване Сергей трябваше да влезе в офиса, където работеше Олга Попова, да я намери и да започне своята част от разговора.
— Никита, елате с нас, ако обичате — каза Сташис.
Колодни се намръщи, погледна си часовника.
— Къде? Не мога сега, зает съм. Хайде някой друг път?
Той се обърна и направи опит да мине покрай Антон, но Антон здраво го хвана за ръката.
— Ако нямате време да дойдете с нас, можем да разговаряме в кабинета на Лев Алексеевич — твърдо изрече оперативният работник. — Няма да отнеме много време, буквално няколко въпроса.
— Ами добре — недоволно отвърна Никита. — Само че по-бързичко.
В кабинета на Богомолов Колодни веднага седна на стола пред допълнителната масичка, преметна крак връз крак и извади телефона от джоба си.
— Трябва да се обадя на жена си — обяви той със свадлив тон, който трябваше да покаже колко неуместни са сега каквито и да било разговори с представителите на закона.