— Сама ли живееш? — попита Олга.
— С мама. Защо?
— Сега майка ти вкъщи ли е?
— В болницата е. Защо питаш?
— Да вървим у вас, трябва ни компютър. Показвай пътя — изкомандва Никита.
Тя нищо не попита, само му посочваше накъде да завие и накъде да кара. У Попови веднага седнаха пред компютъра, Никита постави в него откраднатата флашка и двамата започнаха да съчиняват варианти на предсмъртното писмо. Най-трудното беше да възстановят по памет писмото, което бе написала Олга в жилището на Леоничев. Никита се проклинаше, задето не се бе сетил там, на място, да копира това писмо на флашката. Но нямаше връщане назад, трябваше да си го припомнят. Слава богу, писмото беше доста кратко и Олга все пак успя да го възстанови напълно.
— Защо правим това?
— Ще подхвърлим флашката на Светлана, милицията ще я намери и ще открие не само окончателния вариант, но и други, предишни варианти на предсмъртното писмо. Така ще стане ясно, че Света от доста време се е готвела да убие мъжа си. Разбра ли? За теб изобщо никой няма да се сети.
— За мен и без това никой няма да се сети — отвърна вече посъвзелата се Олга. — За какво е всичко това?
— Искам Светка да влезе в затвора — кратко и просто обясни Колодни. — Прекалено много болка причини на мен и на моето момиче, прекалено много ни изтормози. Нека си плати сега.
— А милицията как ще научи, че трябва да търси флашката?
— Ние ще й помогнем. Само че и ти на свой ред ще трябва да ми помогнеш.
Но Олга внезапно се заинати.
— Защо трябва да ти помагам? Мен нищо не ме заплашва, никой не ме видя, никой не знае, че съм била у Леоничев.
Никита я погледна много сериозно и бавно изрече:
— Аз знам. Знам всичко. Сега ти зависиш от мен. Ще трябва да ми помогнеш. И то още сега, докато Светка още нищо не е научила. Ще отидеш в офиса й, под някакъв предлог ще влезеш в кабинета й и ще оставиш флашката на бюрото. Пъхни я някъде, под някакви книжа. Или в някоя кутия, та Светка да не я види. А аз след ден-два ще организирам едно обаждане на милицията.
— И как ще вляза в кабинета й? Какво ще кажа?
— Измисли и ти нещо, де! — ядосано възкликна Никита. — Защо само аз трябва да мисля за всичко? Кажи, че възнамеряваш да обзавеждаш жилището си и искаш да видиш портфолиото на фирмата и лично да се запознаеш с управителката, за да вземеш решение. Да не си малка? На всичко ли трябва да те уча?
Очите на Олга неприятно припламнаха и той разбра, че е прекалил. Веднага заговори меко, ласкаво, умолително. В края на краищата се разбраха за всичко.
— Да си разменим телефоните — каза той. — Дръж моя мобилен, звънни от твоя. И от нищо не се бой. Действай по моя план и всичко ще бъде наред. Никой няма да ни заподозре.
Той закара Олга до улицата, където се намираше дизайнерската фирма на Светлана Леоничева, и остана да я чака в колата. Светлана беше заета и не можа да приеме Олга веднага, момичето много се вълнуваше и излезе от приемната на външното стълбище, за да запали цигара и да се обади на Никита. Виждаше колата му, виждаше самия Никита вътре в купето, но за всеки случай реши да не отива при него. Така и разговаряха, като се гледаха от разстояние петнайсетина метра. Най-вече говореше Колодни: успокояваше я, придумваше я, утешаваше я, докато на стълбището излезе секретарката и покани Олга в кабинета на собственичката на фирмата.
Когато Олга се върна, Никита вече окончателно се успокои. Изглежда, всичко вървеше гладко, без проблеми. Той откара момичето до дома му и след десетина минути за всеки случай му звънна отново. Просто за да се убеди, че Олга не се е притеснила и подплашила още повече и не смята да върши глупости. По телефона нейният глас звучеше уморено, беше измъчен, но равен.
Оставаше една дреболия: анонимното обаждане по телефона, че Светлана Леоничева е убила мъжа си и доказателствата за нейното престъпление се намират на флашката с разноцветни камъчета, която е на бюрото й.
Обади се след два дни, както бе намислил предварително. Защо точно след два — не би могъл да обясни. Но преди това връчи пентакъла на Вероника и й каза, че Дмитрий Леоничев сам му го дал. Настъпи един от най-светлите и радостни дни в живота му. Защото беше щастлива неговата любима. И в този ден тя се съгласи да му стане съпруга и да му роди деца.