Новината за смъртта на Степан Кондратиевич Пантелеев окончателно смаза и без това слабия и болен Котарак Хамлет. Той свря муцуна в земята и се умълча задълго. Гарванът и Камъкът също пазеха скръбна тишина, уважили чувствата на своя нов приятел. От трагичното мълчание изведе Котарака Катеричката, която най-сетне бе намерила своето катериче и се бе завтекла да окаже първа помощ на болния. Тя се суетеше около Котарака, опипваше корема и лапите му, повдигаше слепналите се клепачи, надничаше в ушичките и ровеше в козината да търси бълхи. Най-сетне определи общия мащаб на пораженията и пристъпи към лечение. Преди всичко Катеричката, с помощта на Гарвана, събра целебни билки и двамата заедно изплетоха нещо като пеленки или пък бинтове, с които омотаха клетия болник. Сега Котаракът Хамлет представляваше нещо като тревиста какавида, от която от едната страна стърчеше главата му, а от другата — проскубаната сплъстена опашка.
През първите няколко часа след новината за смъртта на неговото татенце Котаракът стенеше и се оплакваше, че е много зле, после церовете на Катеричката започнаха да оказват лечебното си въздействие и той, след като преживя най-горестните минути, отново се включи в разговора, макар и със слаб и треперещ глас. Запозна се в основни линии с разпределението на силите в театъра и когато Гарванът каза, че е имало покушение срещу художествения ръководител, започна да се тревожи за баба си, актрисата Арбенина, и за много хора, които познавал и които много го обичали и били много зависими от Богомолов. Някои му подхвърляли вкусни неща и той им бил благодарен. Някои много уважавали татенцето и той ги ценял. И изобщо, обичал театъра, обичал да ходи там, да се разхожда, да общува и да прекарва времето си по най-различни начини. Татенцето и Арбенина били от хората, за които театърът бил дом, бил целият им живот, те ходели там независимо дали имат репетиция или спектакъл, така че Котаракът се сближил с театъра и вземал присърце неговите беди и несгоди.
— Уважаеми Гарване, не бихте ли могли отново да отлетите дотам и да видите какво е положението? — примоли се той, а проскубаната му опашка леко потрепваше. — Толкова се тревожа за баба, и за Лев Алексеевич се тревожа, той е добър, обича всички театрални котки.
Молбата на Котарака Хамлет не хареса на Гарвана. Да не е момче за всичко? Едно е да наблюдаваш историята заедно с Камъка и съвсем друго — да угаждаш на капризите на някакъв проскубан котарак, който се взе тук незнайно откъде и изисква да му обръщат внимание! Катеричката трябва да го лекува, а той, Гарванът, да удовлетворява прекомерното му любопитство и да му служи като пратеник. Хайде де, да не е Златната рибка! Ще мине и без информация. Гарванът не беше достатъчно храбър и нагъл, за да изрази на глас тези ядосани мисли във вида, в който му хрумнаха, но оповести пред околните общия смисъл на чувствата си в по-смекчен вид.
Камъкът както обикновено прояви състрадание и мекушавост.
— Гарване, миличък, нали виждаш колко е разстроен Хамлет, колко се тревожи, а той сега не бива да се вълнува, и без това е слаб, нужни са му положителни емоции. Не ставай лош, приятелю.
— Какви толкова положителни емоции ще го споходят, ако започна да летя и да гледам как са фраснали по главата началника на баба му — напълно резонно възрази Гарванът. — Само ще се разстрои още повече твоят Хамлет. И изобщо, що за нахалство: за всяка дреболия да се позоваваш на болестта си? Този Котарак се опитва да ме манипулира. Няма да позволя подобно отношение, и аз си имам гордост.
— Хайде тогава да гледаме криминале — внезапно предложи Камъкът. — За един театър, как там едва не убили режисьора. Още повече че са отишли детективи. Интересно ще бъде!
— Не разбрах — тихичко измяука Хамлет, — как така смятате да гледате криминале? Да не би да имате телевизор? Какво, да не би вече да са снимали филм за моя театър?
— По дяволите! — ядосано се изплю Гарванът. — Той бил и тъп. Между другото, Ваше Датско величество, на теб никой нищо не ти предлага да гледаш, това си е наша работа с Камъка — какво, кога и в какъв вид да гледаме. А твоята работа е да лежиш и да боледуваш, щом не можеш да оздравееш.
— Момчета, не се карайте — примирително каза Камъкът. — Ако ти, Гарване, си съгласен да гледаме криминале, политай, моля, а аз през това време тук ще обясня на Хамлет нашите правила.
— Обясни му, обясни му, че иначе ще ни пречи да гледаме. И не забравяй да го предупредиш, че при нас правилата са строги, така че да не задава тъпи въпроси и да не предявява идиотски изисквания. Ако щете, ме застреляйте, но няма да летя назад и да гледам какво е станало всъщност, това е в разрез с правилата. Нямам намерение и напред да гледам — как са заловили и разобличили всички. Ако това го задоволява, да си боледува мълчаливо и да слуша каквото разказвам. Ако ли не, да се маха със своите тревоги и вълнения.