Вечер, докато тече спектакълът… Сега едва минава единайсет и зрителната зала е празна, празно е и фоайето пред ложите и е трудно да си представи човек как тази спокойна и тържествена тишина ще бъде нарушена от тълпите зрители, които ще обикалят тук, ще разговарят, ще се смеят, ще бързат за бюфета и за гардероба, ще обсъждат видяното на сцената. Тишината, която цареше във фоайето, се стори на Настя крехка и някак треперлива, сякаш несигурна, готова да се разруши всеки момент.
И тя се разруши. Разрушиха я някакви забързани стъпки. Към Настя и Антон с бърза, но възтежка походка приближаваше нисък подвижен човек на четирийсетина години, симпатичен, с гладко лице и доста олисели места по главата.
— Здравейте — добродушно и дори май радостно заговори той. — Вие сигурно сте нашите гости от милицията?
Настя изсумтя, а Сташис сдържано се усмихна. Да ви имам гостите!
— Какво, объркахте ли се? — разбиращо тръсна оплешивяващата си глава мъжът. — Нищо чудно, нашата сграда е с такава планировка, че човек не може да се ориентира бързо, лесно може да се изгуби. И изобщо, в нашия театър всичко е толкова сложно, колкото и във всеки друг театър, сами няма да намерите нищо и никого, няма да срещнете хората, които ви трябват, всички имат различен график на работа. Ако позволите, аз ще ви помагам, готов съм да идвам дори в почивните си дни и да ви водя за ръчичка навсякъде. Хайде да ви придружа сега докъдето трябва. Впрочем не се представих: Александър Федотов, може просто Саша. Аз съм помощник-режисьор.
„Гледай ти, като Гриша Гриневич — помисли си Настя. — Интересно, дали и той е умен и симпатичен като Гриша? Не би било зле. Само дето неговата готовност да помага поражда у мен неприятно чувство. Добре, ще видим.“
И тя на свой ред се представи, след нея го направи и Антон и стисна ръката на помощник-режисьора Федотов.
— Е, къде да ви заведа?
Антон хвърли въпросителен поглед на Настя, сякаш й предаваше старшинството и правото тя да решава къде да отидат най-напред.
— Всъщност още не сме решили — призна тя. — Искаме да се видим с драматурга или с главния администратор. Възможно ли е?
— Ами… Валерий Андреевич определено още не е тук, той идва по-късно, но днес вече видях Иля Фадеевич, тук е, той изобщо е рано пиле.
— Кой е Валерий Андреевич?
— Нашият главен администратор, а Иля Фадеевич Малашченко е помощник на художествения ръководител по литературната част, това е официалното название на длъжността му, а съкратено е просто драматург. Без помощ определено няма да се оправите — и из коридорите ще се изгубите, и хората няма да намерите. Решено, аз ще ви помогна.
— Ами някак си е неудобно… Ще ви откъснем от работата ви. — Настя изигра смущение, макар вече да бе решила за себе си, че ще приеме помощта. Така де, без придружител, който се ориентира добре в театъра, не могат да минат. Но нали трябваше да си запазят достойнството!
— Моля ви се, какво неудобно има? — плесна с ръце помощник-режисьорът. — Нали е за общото дело, за общото, тъй да се каже, благо. Между другото, как върви това общо дело? Известно ли е вече нещо? Кой подреди така нашия Лев Алексеевич?
— Засега нищо не е известно — отговори сухо Настя.
— Ама съвсем-съвсем нищичко ли?
— Съвсем нищичко.
— Ама как така? Нещастието с Лев Алексеевич се случи на шести, а днес е вече дванайсети, мина почти седмица, а още нищо не ви е известно? Как работите всъщност?
— Както умеем, така работим. Е, ще ни придружите ли до Малашченко? — едва забележимо прозвуча студ и мраз в гласа на Настя, но изглежда, помощник-режисьорът Федотов не беше много добре със слуха, защото явно не долови този студ и си продължи своята песен.
— Да, да, разбира се, да вървим. И все пак не разбирам, толкова дни минаха, а вие почти не се вясвахте при нас в театъра. Къде тогава търсехте престъпника?
— Да не би да смятате, че непременно трябва да го търсим тук, в театъра? — обади се Антон.
Помощник-режисьорът се смути, млъкна и сякаш се притесни от нещо, което не остана скрито от Настя. Странно, нали Бережной току-що с пяна на уста ги убеждаваше, че е безсмислено да търсят престъпника в театъра, че той не е тук, обаче ето, помощник-режисьорът Федотов очевидно е на друго мнение. Трябва да си поговорят с него по-подробно. Но не сега. Сега той целият е на нокти от собствения си гаф и ще бъде нащрек. Трябва да се престори, че нищо не е забелязала, а ще започне да задава въпросите си, когато той се отпусне.