Дългите и безсмислено криволичещи коридори направиха на Настя потискащо впечатление. Федотов ги преведе през кулисите, като обясни, че така съкращават пътя, и обратната страна на театъра се оказа прозаична и напълно лишена от тайнственото вълшебство, което в представите на Настя открай време беше свързано с понятието „театър“. Стените бяха с олющена мазилка, подът — изподраскан, а стоящите и лежащи зад кулисите предмети й се сториха стари, прашни и някак неистински.
Антон даде път на Настя, изостана с няколко крачки и тя чу как той в движение разговаряше по телефона. Неволно се намръщи, когато долови адресираните към събеседничката думи: лястовиче мое, зайче, слънчице, не тъгувай, довечера ще се видим. Ясна е работата, прочел е есемесите от гаджето и сега й звъни. Неприязънта й към оперативния работник се изостри още повече, макар че Настя с всички сили се опитваше да я притъпи и уговаряше себе си, че Антон е младо момче и всичко е напълно естествено… Но все пак беше свинщина, дето позволява на приятелката си да му пречи на работата. Защо не й каже веднъж завинаги да не го затрупва със съобщения, когато е на работа? Не е редно това.
Сташис приключи своите романтични преговори, настигна Настя и закрачи редом с нея.
— А защо не се разбрахте предварително с Малашченко? — със сърдит шепот попита тя. — Нали сте провеждали разпити тук, в театъра. А Малашченко все пак е в ръководството, член е на Художествения съвет. Как така сте го подминали?
Антон обясни, че всъщност се отбил в кабинета на драматурга и видял, че той е много възрастен човек. По начина, по който този Малашченко погледнал Антон, и по тона на говоренето му той разбрал, че драматургът не го смята за човек и разговор помежду им няма да се получи. Антон бил прекалено млад за това. Ето защо Сташис запитал само кога утре Малашченко ще бъде на работа. Разчитал да отиде при него с някой по-възрастен. Например със следователя или със Зарубин.
— Разбира се — разсмя се Настя, — аз съм най-подходящата. На колко години е този Малашченко?
— Наглед повече от седемдесет.
— Прекрасно подхождам по възраст.
— Извинете, аз май изтърсих глупост — виновно се усмихна Антон.
— Нищо — кимна Настя, — не се обиждам, имам нормално чувство за хумор.
По пътя Федотов оживено и многословно разказваше, че сега репетирали нова пиеса, ръководена от него, репетициите се провеждали всеки ден, освен почивния, когато не се играят спектакли и не се провеждат репетиции, макар че всички служби работят. Почивен ден за театъра бил вторник, но той бил готов да идва и във вторник, за да бъде гид и помощник на детективите. А иначе графикът му бил следният: идвал в десет и половина, защото в единайсет започвала сутрешната репетиция, която траела обикновено до два следобед, после до пет почивал и в това време бил напълно готов да бъде на разположение на доблестната милиция, а от пет започвал да се готви за вечерния спектакъл, ако го водел той, а ако не го водел, след репетицията работният му ден завършвал, така че детективите можели изцяло да разчитат на помощта му. Настя си спомни нещо, което знаеше от разговорите с Гриневич, и все пак не издържа и попита:
— Ами нали помощник-режисьор е женска професия. Във всеки случай, така са ми казвали. Не е ли така?
— Да — съгласи се Федотов, — така е. В по-голямата си част помощник-режисьорите са именно жени, тази длъжност изпълняват извънредно малко мъже. В нашия театър например имаме трима помощник-режисьори — две жени и аз. Но аз обичам работата си, тя ми харесва, върша я вече много години, може да се каже, спец съм, знам наизуст всичките си спектакли. Вие, между другото, си отбележете на някое листче моето телефонче, сега ще ви предам на Иля Фадеевич, а вие, щом се освободите, ми звъннете, ще дойда да ви взема.
Настя си погледна часовника и разбра, че нещо не е наред. Нещо не се връзва. Ами да, Федотов каза, че сега се репетира пиесата, която води той, и репетициите се провеждат всеки ден, освен почивния, от единайсет до два. Сега е единайсет и половина. Защо тогава той беше тук с тях? Не трябва ли да е на репетиция? Гриша Гриневич много пъти й бе повторил, че помощник-режисьорът, който води спектакъл, е длъжен да присъства на всяка репетиция и всичко да си записва. Странно.
— Ами днес репетицията започва в дванайсет — на драго сърце поясни Федотов. — Семьон Борисович имал някаква работа и нямало да успее да дойде за единайсет, а асистент не е назначен, някак не са се сетили предварително.
— Асистент ли? — попита Антон. — Той какви задължения има?