— За асистент-режисьор определят някого от опитните актьори, заети в конкретния спектакъл. Той може да замества режисьора при репетиция, ако е нужно.
— Тоест асистент-режисьор и помощник-режисьор не е едно и също, така ли? — уточни Сташис.
— Дума да не става, далеч не е едно и също — разсмя се Федотов. — Нищо общо. Приликата е само, че и единият, и другият присъстват на репетицията, а после и на спектакъла. А задачите и пълномощията им са съвършено различни. Ето че стигнахме.
Той надникна през вратата с табелка: „Помощник на художествения ръководител по литературната част“, и то не влезе, а само си подаде главата.
— Иля Фадеевич, тук ли сте? Доведох ви гости от милицията.
Иля Фадеевич Малашченко се оказа възрастен човек, дребен и слабичък, с гъста грива сребърна коса върху черепа с неправилна форма, с гладко избръснато лице и живи сиви очи. Посещението на „гостите от милицията“, кой знае защо, не го въодушеви и той отговаряше на въпросите донякъде неохотно. Особено не му хареса диктофонът, който Антон веднага сложи на бюрото и го включи.
— Защо е нужно това? — недоволно попита Иля Фадеевич.
— За да не ви губим времето, та вие сте зает човек — обясни Настя. — Ако аз просто записвам в бележника си това, което ще ни кажете, ще стане много по-бавно. Отдавна ли работите в този театър?
— Четирийсет години, от седемдесета.
— Значи сте опитен човек и знаете всичко тук. Кажете, моля, какво беше отношението в театъра към Богомолов?
— Отношението беше добро. В театъра има твърде много несправедливост. Но това не е вина на Богомолов, а особеност на самия театър, който е жив творчески организъм. Разберете, където има творчество, там има субективизъм, а където има субективизъм, там, естествено, изпълзява несправедливостта. Това е нормално и заради него през цялата история на театъра като вид изкуство никой никого не е убивал.
— А вие на вашата длъжност може ли да имате конфликти?
Малашченко едва забележимо се позасмя и премести едно дебело списание от една купчинка на бюрото върху друга.
— Разбира се, и на мен ми се сърдят понякога. Например една известна актриса имаше двоен юбилей, 75-и рожден ден и 50 години творческа дейност, та тя непрекъснато идваше и ме молеше да подбера пиеса, в която за нея да има главна или просто голяма хубава роля, а аз не можах да подбера, просто няма нищо такова в съвременната драматургия, че и в класическата няма. Нали не можех да й предложа Васа Железнова!
— Защо не? — учуди се Настя. — Прекрасна роля за възрастна актриса. Вярно, доколкото си спомням, Васа е на четирийсет и шест, максимум петдесет, но това е нормално, тя е родила девет деца, шест от тях е погребала и трябва да изглежда съответно, във всеки случай не може да я играят млади момичета.
— Защото Васа ще се играе от Арбенина, когато Богомолов реши да я постави — с недоволен глас поясни Иля Фадеевич. — Той отдавна се кани да постави варианта от 1910-а година, а не от 1935-а, като всички други, но за това са нужни много пари, той иска костюмен спектакъл със скъпи декори. Така че аз, разбира се, разговарях с него и му предлагах да постави „Васа“ с актрисата юбилярка, но не бих посмял да повторя пред вас какво ми каза той. С една дума, по случай юбилея нямаше пиеса, а актрисата ми се обиди смъртно, излезе, че аз съм виновен, задето не съм намерил пиеса. И досега ми се цупи, не ми говори. А откъде да й взема пиеса? Аз ли да я напиша?
— Ама наистина ли това е проблем? — учуди се Настя.
— Винаги съм си мислила, че имаме много драматурзи, да не говорим за класиката.
— Вярно, драматурзите са много, но каква полза от това? Вземете да прочетете какво пишат! Носят ми десетки пиеси — или ги оставят на пропуска, или се промъкват направо в кабинета ми, аз търся и в интернет, и в списание „Съвременна драматургия“, те публикуват много пиеси… но няма какво да избера. Тяхната тенденция е да пропагандират съвременни млади автори, така наречената „нова драма“. Колко драматурзи и пишещи за театър се навъдиха само! Какво предлагат обаче! Ето, от това списание — Иля Фадеевич взе от бюрото и размаха пред Настя дебелото списание. — Не мога да взема нито една пиеса и да я предложа на театъра. Смятам, че нито една не е достойна. Дребнотемие, битовизми и престъпност, сексуални проблеми, проблеми на хомосексуализма, ненормативна лексика, с една дума, неща, които могат да се видят на улицата и по телевизията. А с нашите руски комедии днес си е направо катастрофа, абсолютно никой не може да пише. Все пак материалът за театър трябва да бъде малко по-различен, да хваща, да е проблемен. Та затова се налага да изравям пиеси сам, да търся, да се лутам. Връзките помагат, а има и една Московска театрална агенция, там може да се открие хубава чуждестранна пиеса. Само че нашата актриса юбилярка какво я засягат моите затруднения, тя не иска да разбере, че аз се старая с всички сили и просто не мога да подбера нищо достойно. Тя иска да играе. А няма какво да играе. И кой е виновен? То се знае, драматургът.