До репетиционната зала ги придружи портиерката, като остави охранителя от частната фирма да я замества на поста й при служебния вход. Стигнаха до вратата в два без пет и се заразхождаха по дългия коридор в очакване репетицията да свърши.
Най-сетне вратата се отвори и от репетиционната зала заизлизаха хора. Един от първите излезе светлокос, строен, много симпатичен мъж приблизително на възрастта на Антон. В ръцете му имаше папка и дебела тетрадка голям формат. С дънки, свободен пуловер, с ясно лице и стремителни движения, той напомняше ученик от горните класове, изскочил от класната стая през междучасието.
Когато се изравни с Настя, той лъчезарно се усмихна.
— А аз вече знам, вие сте от милицията, Саша Федотов ни каза, нашият помощник-режисьор. Много точно ви описа. Но вие сте много по-красива, отколкото си ви представих по неговите думи.
Комплиментът се стори на Настя явно излишен. „Нищо — каза си, — театър е това, тук всичко е различно. Свиквай.“
— Вие Семьон Борисович ли сте? — попита Антон.
Блондинът сякаш едва сега забеляза, че Настя не е сама.
Странно, Федотов би трябвало да ги е предупредил, че „гостите от милицията“ са двама.
— Аз съм авторът на пиесата, казвам се Артьом Лесогоров. А вие сигурно сте Антон? Саша спомена и за вас.
Ето, значи, какъв е този взел се незнайно откъде журналист, който решил да става драматург. Не е зле. Симпатяга, обаятелен. Може и да не му липсва талант, може Малашченко да е бил несправедлив в оценките си за него.
Лесогоров веднага започна да бълва въпроси:
— Намерихте ли престъпника? Не сте още? И какво, сега сте решили да потърсите в театъра? А кого подозирате? Ами как ще го търсите тук? С всички наред ли ще разговаряте, или избирателно? А на какъв принцип избирате с кого да разговаряте и с кого — не? А с мен ще разговаряте ли? А с актьорите? А с техническия персонал?
Въпросите на драматурга бяха безброй, Настя и Антон отначало се слисаха пред неочаквания напор, после започнаха да отговарят уклончиво, а ако имаше възможност, изобщо не отговаряха. Защо ли е толкова любопитен? Всичко иска да знае!
Настя забеляза подаващия се от джоба на дънките на Лесогоров пакет цигари.
— Пушите ли? — попита, за да прекъсне потока от неудобни въпроси. — А къде в театъра е официалното място за пушене? Защото ни настаниха в кабинета на художествения ръководител, а там не се пуши.
Лесогоров, кой знае защо, ужасно се зарадва.
— И вие ли пушите? Чудесно! Сега всички се борят за здравословен начин на живот, пушачите останахме съвсем малко, трудно си намирам компания. Знаете ли — сниши глас той и й намигна, — това е проблем в театъра, тук има много строги пожарникари, постоянно проверяват всичко. Има официално място за пушене на служебното стълбище, освен това е разрешено в артистичния бюфет. Но за мен Лев Алексеевич издейства разрешение от пожарникарите да пуша в квартирата, така че заповядайте, винаги ще се радвам да ви видя.
— В квартирата ли? В каква квартира? — не разбра Настя.
— Театърът има служебна квартира, която предоставят например на поканени от друг град режисьори, които поставят нещо тук, или на такива клети автори като мен, дето всеки ден идват и постоянно поправят текста на пиесата. Моята квартира е чак на върха, ето по това стълбище — и ще я намерите. Заповядайте, ще ви почерпя кафе, ще ви дам пепелник и ще създам всички условия за пълноценна почивка на една толкова красива и елегантна жена.
Той весело и радостно се разсмя и на Настя й се стори, че младият автор флиртува с нея. Защо? Да не е сляп? Не вижда ли на колко е години?
Покрай тях минаваха артистите, които излизаха от репетиционната зала, Настя ги виждаше с крайчеца на окото си и забелязваше, че две-три физиономии определено беше виждала по телевизията. Претича помощник-режисьорът Федотов с дебела папка в ръцете, спря при Антон, попита дали е нужен, защото вече се е освободил и целият е на техните услуги. Когато чу, че детективите търсят Дудник, се обърна и отново се скри зад вратата на репетиционната зала. „Изтича да го предупреди — отбеляза си Настя. — Защо ли се старае толкова? Не му е чиста работата май? Или наистина с всички сили се старае да бъде полезен?“