— Между другото — продължи Лесогоров, — ако ви притеснява посещението в ергенското жилище на млад неженен журналист, каня ви да пием кафе в артистичния бюфет. Ще бъдете мои гости.
„Гости“ в множествено число означаваше, че Артьом Лесогоров един вид кани и двамата детективи. Но при това, кой знае защо, гледа само Настя.
И това ужасно не й хареса.
— Ние — тя натърти на тази дума — непременно ще се възползваме от вашата любезност, но друг път. Сега трябва да разговаряме със Семьон Борисович.
— Той е още в залата. — Лесогоров махна с ръка към вратата, от която бе излязъл. — Но не забравяйте за моята покана.
И отново спря върху Настя весел и същевременно проникновен поглед.
Оказа се, че репетиционната зала прилича на просторна аудитория, столовете в която са подредени покрай стените, а масите са разпръснати съвсем безразборно. Имаше една маса до стената и до нея седеше, приведен над някакъв текст, мъж, от чиято външност Настя открои само дългата, прибрана в опашка, гъста тъмна коса. Останалите маси стояха в живописен безпорядък насред залата. „Май това се нарича маркиран декор — помисли си Настя. — Струва ми се, че точно това ми обясняваше навремето Гриневич.“ Помощник-режисьорът Федотов стоеше до седналия пред масата мъж и нещо тихо му говореше. Мъжът, дори да го слушаше, не повдигаше глава. Вероятно именно той беше режисьорът Семьон Дудник.
— Можем ли да си поговорим с вас? — учтиво попита Антон.
Дудник вдигна глава и недоволно погледна Сташис.
— За какво? Аз нищо не знам.
При тези думи Федотов, кой знае защо, приседна до същата маса и въпросително впери очи в Настя и Антон, като с целия си вид изразяваше готовност да помогне при разговора.
— Бихме искали да си поговорим с вас насаме — настойчиво заяви Настя. — Няма да отнеме много време.
Всъщност тя дълбоко се съмняваше, че разговорът ще приключи бързо, имаха много въпроси, но всичко зависеше от отговорите, колко подробни ще бъдат те. Директорът Бережной разказваше на драго сърце, Федотов по принцип си беше многословен, Малашченко прояви сдържаност, макар и не във всичко, но как ли ще се държи Семьон Борисович Дудник?
— Ама моля ви се, че аз преча ли? — В гласа на помощник-режисьора Федотов прозвуча нескрита обида.
— Добре, Саша, върви — подхвърли Дудник. — Слушам ви.
Федотов с явна неохота излезе от репетиционната зала. Дудник най-сетне вдигна очи от своите текстове и бележки, обърна се към гостите и се облегна на стола, преметна крак връз крак. Въпросите бяха стандартните: какво мисли той по повод покушението срещу художествения ръководител, дали знае какви врагове е имал Богомолов, с кого е имал конфликти той, кой може да е бил заинтересован от неговото отстраняване. Детективите не чуха нищо ново, Дудник практически буквално повтори всичко, което вече им бяха разказали директорът, помощник-режисьорът и драматургът. Тоест конфликти в театъра — колкото щеш, но те са толкова дребни, че заради тях никой никого не би убил. И никой не може да е бил заинтересован от отстраняването на Лев Алексеевич. И разбира се, Семьон Борисович беше съкрушен от нещастието с Богомолов и изразяваше дълбокото си съчувствие и на художествения ръководител, и на жена му.
Настя реши леко да промени посоката на разговора.
— Кажете, Семьон Борисович, как смятате, какво ще стане с театъра, ако Богомолов не се върне на работа?
Дудник тежко въздъхна.
— Дори не ми се мисли за това. Ще бъде ужасно, ако Лев Алексеевич не се върне при нас.
— Защо?
— Защото с него имахме огромни планове, той искаше да поставя една от комедиите на Рей Куни, сега той е много моден автор, публиката ще приижда заради него, а освен това смяташе да ми възложи да поставя Вампилов и Коляда.
— И какво може да ви попречи да поставите тези спектакли без Богомолов? — попита Антон. — Нали ще да ги поставя не самият той, а вие.
— Как не разбирате! — в гласа на Дудник прозвуча досада.
— Лев Алексеевич е много добър в издействането на добри дотации, заместник-министърът на културата му е близък приятел и изобщо, отгоре подкрепят Богомолов, а ако го няма, вместо него ще дойде друг художествен ръководител и вече може да не ни дадат пари. С какви пари ще поставям тогава? Вярно, може да ни провърви, ако новият художествен ръководител се окаже креатура на Министерството на културата или на Департамента по културата, но ако не е? Тогава всички наши планове с Богомолов ще рухнат.