— Новият художествен ръководител непременно ли ще бъде спуснат отгоре? — реши Настя да се възползва от откъслечните си знания, почерпени от разговорите с Гриша Гриневич. — Доколкото знам, това не е задължително. Художественият ръководител може да бъде избран от трупата.
— Може — неохотно се съгласи Дудник.
Настя хвърли поглед на Сташис, чиито очи отново бяха станали стъклени. „Не слуша — с вътрешна усмивка си помисли тя. — Наблюдава нашият самоук наблюдател. Интересно ще бъде да научим какво е открил.“
— А може ли да се случи така, че трупата да избере вас? — зададе тя коварен въпрос.
Въпросът направи на Семьон Борисович странно впечатление. Той пребледня, после силно се изчерви.
— Вие какво? — възкликна той с негодувание. — Мене ли подозирате в покушението срещу Лев Алексеевич? Да не сте полудели! За какво ми е да ставам художествен ръководител? Та това е огромна отговорност, която абсолютно не ми е нужна. И така всичко ми е наред, напълно се реализирам творчески, поставям много спектакли, с Богомолов имахме огромни планове, постоянно ме канят и в други театри. А ако стана художествен ръководител, ще трябва да се занимавам със съвсем други неща. Не, не и не.
Той си пое дъх и добави вече по-спокойно:
— Пък и трупата няма да ме избере.
— Защо мислите така? В лоши отношения ли сте с творческия колектив?
Дудник се позасмя.
— В прекрасни отношения сме, аз обичам актьорите, актьорите ме обичат, и с художниците се разбираме много добре. Но разбирате ли, аз съм прекалено млад за позицията, която заема Лев Алексеевич. Такива млади режисьори никой не избира и не назначава… е, освен в съвсем млади авангардни театрални колективи. А нашият театър е стар, с традиции, с биография, така че откъдето и да го погледнеш, не бих могъл да стана художествен ръководител. Пък и не ми и трябва. Прекрасно си живея и поставям всичко, което пожелая.
След разговора с Дудник Настя помъкна Антон към служебното стълбище да търсят мястото за пушене. Мястото се намираше на площадката между втория и третия етаж, оказа се оборудвано с две пейки, два метални пепелника на високи стойки и заплашителен плакат, който оповестяваше, че пушенето, разбира се, убива, но тук, на това място, то е разрешено. Подът между пейките беше целият в пепел, явно онези, които не бяха имали късмет да си намерят място близо до пепелника, не бяха си правили труда да тръскат в него. Пак добре че поне фасове не се търкаляха по земята.
— Е — иронично попита Настя и с наслада дръпна от цигарата, — какво ще кажете? Или пак не слушахте?
— Не — много сериозно отговори Сташис, — стараех се да слушам, но на някои места и наблюдавах. И ще ви кажа общото си впечатление: той непрекъснато лъжеше.
— Ама съвсем непрекъснато? — недоверчиво присви очи Настя. — Буквално за всичко, от първата до последната дума ли?
— Практически за всичко. От първата до последната дума. Не е имал никакви съвместни планове с Богомолов. Нищо не поставя и не се реализира творчески.
— Нито една дума истина, така ли?
— Не, защото, когато каза, че на Богомолов дават пари, а на друг художествен ръководител може и да не дадат, не лъжеше. Но всичко останало е лъжа. Иска да стане художествен ръководител, но ужасно го е страх.
— Страх ли го е? От какво? Да бъде художествен ръководител?
— Не знам — призна Антон. — Но по време на целия разговор се страхуваше дори когато говореше абсолютно неутрални неща.
— Но това е глупаво! — сви рамене Настя. — Всичко, което той наговори, може да се провери. Как така не се е страхувал, че лъжата му ще лъсне?
— За съвместните с Богомолов планове може да лъже съвсем спокойно, защото самият Богомолов не може да дава показания и още не се знае кога ще може, а всички останали могат просто да не са в течение за какво са се договаряли художественият ръководител и гост-режисьорът, какви планове са кроили и какво точно е обещал художественият ръководител на режисьора. Колкото до измислицата, че Дудник осъществявал много постановки и се реализирал творчески, това аз с лекота ще проверя в интернет. На него обаче явно и през ум не му минава, че тъпите ченгета умеят да ползват компютър и изобщо, знаят за интернет и се ориентират в мрежата. На сто процента съм сигурен, че този Дудник никъде нищо не поставя, но естествено, непременно ще проверя.
— Той не ви харесва, нали? — разбиращо кимна Настя.