— Не съвсем — призна Дудник.
— Тогава все пак да направя кафе, ще поседим, докато не се съвземеш, че е просто страшно да те гледа човек. Хайде стегни се! — подвикна директорът на режисьора. — Не може да се разкапваш така.
— Имаш хора в приемната… — смотолеви Дудник. — Не е удобно.
— Какво ти е неудобно?
— Ами ти ще ме черпиш с кафе, а те там чакат. По работа са дошли, имат спешни въпроси за решаване.
— Ще ги решаваме, докато ти пиеш кафе — безметежно се усмихна Владимир Игоревич и натисна копчето на конферентната връзка. — Дина Илинична, поканете следващия.
Той отиде в отдалечения ъгъл на кабинета и се захвана с кафеварката.
— Ти си поседи, Сеня, отпусни се, съвземи се, засега не е станала никаква катастрофа — ласкаво бъбреше директорът, докато в кабинета му не влезе поредният посетител.
Владимир Игоревич Бережной беше твърдо убеден, че една чашка хубаво кафе, придружена с добри думи и ласкава усмивка, помага да се заглади всякакъв конфликт и да се уталожи всякакво, дори най-силното притеснение. Във всеки случай този метод винаги беше помагал.
Катеричката правеше всичко, каквото умееше, за да спаси скитащия Котарак Хамлет, използва всички известни й мехлеми, разтривки, компреси, отвари от листа и кори, но кой знае защо, това почти не помагаше. Състоянието на Хамлет все повече се влошаваше, той съвсем престана да става — дори за да пие вода от локвата, и по цели дни лежеше, сврял муцуна в тревата. Слушаше разказите на Гарвана, но не беше ясно дали чува дори една дума, дали възприема повествованието.
— Момчета — решително заяви Катеричката, след като Гарванът завърши поредната серия, — така няма да излекуваме Котарака. Моите силици не са достатъчни в този случай.
— Какво можем да направим? — уплаши се Гарванът.
— Трябва да повикаме Змея, той е мъдър, всичко знае. Ще ни подскаже нещо умно — каза Катеричката, без да подозира каква буря от емоции се развихря в душите на Гарвана и Камъка.
Гарванът мразеше Змея. И навремето бе поставил пред Камъка ултиматум: или той, или Змеят. Камъкът се посъветва със Змея и двамата решиха да не прекъсват отношенията си, но да общуват тайно от ревнивия и мнителен Гарван. Оттогава тръгна така. Приятелите се виждаха тайно, така че Гарванът да не се досети.
И сега думите на Катеричката хвърлиха и двамата в смут. Камъкът беше сигурен, че Гарванът за нищо на света няма да отстъпи от някогашния си ултиматум и няма да се съгласи с присъствието на Змея. Жалко обаче, защото Катеричката е права: Змеят наистина е мъдър, знае много полезни неща и със сигурност би подсказал какво друго може да се направи, за да се помогне на горкия Котарак.
Гарванът пък целият се наежи вътрешно. Ако не беше тук Катеричката, той, разбира се, щеше да се изкаже решително и нелицеприятно и за нищо на света нямаше да допусне тази пълзяща гад да се появи близо до Камъка. Но Катеричката беше тук и той трябваше да се съобразява с това. Работата беше там, че Гарванът дружеше с Катеричката, нещо повече, ухажваше я, съвсем платонично, но все пак… Така че на Гарвана не му се искаше да изглежда в очите й като безсърдечно същество, което по неизвестна причина пречи на Котарака да бъде оказана квалифицирана помощ. И накрая последното, но всъщност главното: беше му жал за Котарака Хамлет. Да, въпреки всички обстоятелства, въпреки че Котаракът проявяваше капризи, че изобщо, се появи ей така, без някой да го е викал и очаквал, появи се и наруши хилядолетното уединение на Гарвана и Камъка, натрапи се със своите проблеми, молби, хленчене и болежки — въпреки всичко това Гарванът ужасно го съжаляваше. Той беше вечен и през целия си дълъг живот бе видял толкова много болни хора, животни, птици, риби и растения, че много добре си представяше колко страдат и се измъчват те. А сърцето му всъщност беше меко и добро. Само че много ревниво.
— Какво ще кажеш, приятелю? — предпазливо го попита Камъкът. — Каква е твоята позиция?
— Щом трябва, значи трябва — смотолеви Гарванът. — Само че къде да го търсим? Сигурно се шляе някъде на другия край на планетата, друг път ще го намерим. Нашият Котарак ще умре пет пъти, докато намерим тоя вехт маркуч.
— Ами ще попитаме Вятъра — веднага се сети Катеричката. — Видях го тази сутрин, долетя и каза, че ще бъде наблизо, някакъв антициклон се движел отнякъде, така че той бил нащрек.