— Е, какво? — с грижливо прикривана надежда и радост попита Камъкът. — Ще прескочиш ли? Ще извикаш ли Вятъра?
— Къде ще вървя — с неохота изграчи Гарванът и отлетя.
Върна се много бързо, мълчаливо кацна на клона точно пред Камъка и се накокошини.
— Намери ли го? — попита Камъкът.
— Намерих го. Помолих го да търси нашия пораснал глист. Обеща да помогне — скъпернически го информира Гарванът.
Не се наложи да чакат много — Змеят, както и Гарванът, умееше да намира пролуки в пространствено-времевия континуум и моментално да се озовава на всяко нужно му място във всяка интересуваща го минута.
След като изслуша какъв е проблемът, Змеят веднага ги посъветва да потърсят пеницилин.
— Че откъде ще ти вземем пеницилин в гората, а? — ядоса се Гарванът. — Какви си ги измисляш! Разбира се, аз мога да отлетя някъде и да открадна от аптека, но Камъкът не ми разрешава да влача каквото и да било от онзи живот в този, казва, че било нарушение.
— Ами плесен? — възрази Змеят. — Намерете каквато и да е плесен и направете от нея лекарство.
— Вярно! — плесна с лапички Катеричката. — Как можах да забравя! Разказвали са ми за антибиотиците, но ми е изхвръкнало от главата! Благодаря, Змейо, хубав съвет.
Тя веднага хукна да търси плесен, а Гарванът недоволно изграчи.
— И това ли е всичко, на което си способен? Знаеш едно-единствено средство, с което да помогнем на нашия Котарак? Разчитахме на нещо повече — каза той надменно, зареян над Камъка, Котарака и Змея.
— Имам още две средства — спокойно отвърна Змеят.
Той започна да описва кръгове около неподвижно лежащия Котарак. От неговото дълго гъвкаво зеленикаво тяло се образува един пръстен, после втори, после трети, четвърти и Котаракът най-сетне се озова в центъра на Змея, сякаш обграден от солидна защитна стена. Змеят доближи главата си до муцуната на Котарака и зашепна нещо. Това вече никак не хареса на Гарвана. Не стига, че се домъкна, ами и някакви тайни крие зад гърба му! Не, това вече е абсолютно нетърпимо!
— Какво шепнеш там? — злобно попита Гарванът. — Настоявам за гласност.
Но Змеят сякаш не го чу, а продължи да нашепва нещо, като се навеждаше все повече към ухото на Хамлет. И изведнъж Хамлет вдигна муцуна и диво зави.
— Какво му става? — уплаши се Камъкът. — Толкова ли е зле? Боли ли го нещо?
— Какво му каза, въже гадно?!?! — закрещя Гарванът. — Обиди ли го нещо?
Змеят вдигна глава и тихо продума:
— Чувства се много зле. Боли го душата. Оплаква татенцето си. Сдържал се е, не е искал да показва колко силно тъгува, защото се е стремял да изглежда във вашите очи достойно и да не ви натоварва със своите преживявания. Можем да го разберем. Но това е много вредно за здравето.
Когато някой тъгува, непременно трябва да плаче, да вие, да крещи, щом душата му го иска. Ще се наплаче и ще започне да оздравява. А докато вашият Котарак крие мъката в себе си, изобщо няма да оздравее, раните му няма да зарастват, възпаленията няма да отминат, костите няма да се срастват.
А Котаракът виеше ли, виеше. После виенето премина в хлипане, от слепените очи се затъркаляха сълзи, омотаното в черги от трева телце се мяташе в гърчове. Камъкът, Гарванът и Змеят търпеливо чакаха.
И настъпи момент, в който Котаракът се успокои. Гърчовете престанаха, риданията утихнаха, сълзите пресъхнаха. Сега той лежеше с муцуна върху лапите, а не в тревата, и Камъкът сметна това за добър знак.
— Ето, виждаш ли — тържествуващо се обърна той към Гарвана, — добре направихме, че извикахме Змея, той наистина знае какво прави.
— Ти каза, че имаш две средства — свадливо подхвърли Гарванът. — А засега виждам само едно.
— Дайте му да се оближе — просъска Змеят. — Свалете от него всичко, в което е увит, да си оближе козината.
— Защо? — недоверчиво попита Гарванът. — Увит е в целебни треви. Катеричката специално му подбра билки, за лечението е.
— После пак ще го увиете, но той непременно трябва да се оближе — настоя Змеят. — И аз не знам как действа това, но винаги действа. Виждал съм с очите си.
— Хайде тогава, сваляй ги ти — тръсна откровено неучтиво Гарванът.
Но Змеят се оказа готов за всичко, включително и че далеч не всяко същество на тази поляна ще му се радва.