— Добре де, и да не е излъгал, скрил е нещо. Ти не знаеш ли какво именно? — настоя Змеят.
— Нямам представа. Но съм сигурен, че вашият Антон просто е сгрешил. Той е още млад, не познава живота.
Любопитството все още владееше Камъка.
— А виждал ли си този драматург, Лесогоров? — зададе той следващия си въпрос.
— Да — важно кимна Котаракът, — срещал съм го, веднъж се отби в гримьорната на баба, когато ние с татенцето й бяхме на гости. И в бюфета го видях веднъж, тъкмо беше започнал да идва в театъра, още не бяха започнали да репетират пиесата му, решаваха някакви организационни въпроси. А после татенцето се разболя и аз престанах да ходя в театъра. Ах, какъв хубавец е този Лесогоров! Всички театрални госпожи и госпожици със сигурност вехнат по него. И тази ваша Анастасия Павловна ще се влюби в Лесогоров, ще видите.
— Не може да бъде! — не повярва Гарванът. — Та тя е два пъти по-възрастна от него!
— И какво от това? Хората вършат какви ли не неща, и по-странни. Ще я поухажва, ще я поухажва — и край, готова е. Вече е започнал, както виждам, флиртува с нея с всички сили — и в заведение я кани, и в жилището си. Така че скоро ще е. Между другото, знаеш ли дали е омъжена, или е стара мома?
— Това не знам — призна Гарванът. — Не съм гледал до този момент.
— А красива ли е? — не мирясваше Хамлет.
Камъкът не издържа и избухна в смях.
— Ама и ти намери кого да питаш! Какво разбира от красота нашият хвърчилко?
Гарванът веднага се обиди.
— Разбирам, как да не разбирам, не съм като някои, дето през целия си вечен живот са виждали една и половина човешки жени! Не, грозничка е тази ваша Анастасия Павловна, мършава една, дълга, бледичка, косицата й светла, вярно, добре й стои на главата, не споря, което е красиво, красиво е, но все пак е някак безцветна. Нито един тон. Виж, баба ти, Хамлет, е съвсем друго нещо, царица, принцеса. Ярки очи, коса като моите крила, гарваново черна, по бузите — нежна руменина, устните й — люлякови, плътни едни, като нарисувани, веждите извити, че и на роклята й да се ненагледаш, всичко прелива, розово едно с люляково, в тон с устните, а на ушите — огромни обеци, с аметисти.
— А — кимна Котаракът, — знам, и тази рокля я знам, татенцето много я обичаше, винаги я хвалеше, когато баба я обличаше, помня и тези обеци, подари й ги депутатът от Държавната дума, на баща ми татенцето. Той открай време е почитател на баба, навремето са имали любов, преди двайсет години, когато баба е била по-млада, а този депутат е бил сополанко, май само на четирийсет, тогава аз още не съм бил роден, знам го само от разказите на татенцето. После страстта отминала, но приятелството останало, сега е неин почитател, носи й цветенца и разни други подаръци. Добре, задавайте си въпросите, ако на някого нещо не му е ясно, ще разяснявам.
Това вече Гарванът не можа да изтърпи. Какви са тия работи? Кой тук, на тази поляна, е главният обясняващ? Кой най-добре знае какво става в ОНЗИ живот? Кой е основният и постоянен носител на информация и най-различни новини? Естествено, не е нищо и никаквият Котарак Хамлет.
Гарванът вече искаше да се изяви с дълга реплика, но не успя, защото се разнесе съскането на Змея:
— Да знаеш случайно за какво са си говорили директорът и режисьорът? Какво са искали да скрият? И кой е този Кирил?
— Виж, каквото не знам, не знам, отдавна не съм бил в театъра. За пръв път чувам за Кирил.
Котаракът толкова хладнокръвно констатира собствената си некомпетентност, че това моментално угаси пламъка на емоциите у Гарвана и го успокои. Явно Хамлет не е толкова лошо момче, щом не знае нещо — честно си признава, не се опитва да се измъква, да се прави на важен и да се преструва на всезнайко.
Но, изглежда, Гарванът рано се бе зарадвал, защото Хамлет почеса бузка в Змея и изведнъж изви гърба си.
— Впрочем почакайте… Кирил ли? Има в театъра един Кирил, сценичен работник е, як един, канара, с червена муцуна, явно обича чашката. Но аз почти не съм общувал с него, не обичам да ми лъха на бъчва или дори просто на алкохол. Не понасям това. От малък не го понасям.
— Този Кирил може ли да е ударил Богомолов по главата? — продължи разпита си Змеят. — Може да са се скарали?