— Какви ги приказвате, Змей, недейте така! Къде е художественият ръководител и къде е сценичният работник? Ако един сценичен работник сбърка нещо, той си има началник, театърмайсторът, който ще го насоли, а ако за грешката на работника научи художественият ръководител, той ще се кара с театърмайстора, няма да слезе до нивото на работника. Там има йерархия, трябва да сте наясно — поучително се произнесе Хамлет.
— Какъв е тоя театърмайстор? — веднага реагира Камъкът, който във всичко обичаше яснотата и конкретността.
— Театърмайсторът ръководи художествено-постановъчната работа. Това е сложно за обясняване, но най-просто казано, той отговаря всичко на сцената да бъде красиво. Разните там декори, платове, всичко да е монтирано правилно, всичко да се върти, мести, повдига, спуска и така нататък. Стана ли ви ясно?
— Горе-долу — успокои се Камъкът. — А виждал ли си някога съпругата на Богомолов?
— Лена ли? — муцуната на Котарака Хамлет неуловимо се промени, той или опитваше да се усмихне, или се отдаде на приятни спомени. — Виждал съм я. Красива е. Млада. С гладки ръчички. И мирише на хубаво. Отдавна я познавам, почти от раждането й. Откак се помня — винаги съм я срещал в театъра.
— Тя да не би да работи в този театър? — попита Змеят.
Гарванът мълчеше, сърдит и обиден. Той не беше виждал съпругата на художествения ръководител Богомолов и не можеше да отговори на нито един въпрос. А излизаше, че Котаракът я познавал… Лошо. Недоглеждането трябва да се поправи веднага.
— Не — старателно и на драго сърце обясняваше Хамлет, — тя работи на друго място, Лена придружава трупите, изнасящи спектакли при гастроли, които са плод на частната инициатива. А в театъра просто идва често при Лев Алексеевич. Между другото, когато се ожениха, в театъра дадоха банкет за най-близките, поканиха и баба, и татенцето, така че ние с майчето бяхме на тяхната сватба. Спомням си, поднесоха такова пиле — да си оближеш лапите! Татенцето беше скрил за мен няколко мръвчици и ме почерпи вкъщи. И до днес не мога да го забравя. Хубава сватба беше!
Но неуморният Змей отново поиска подробности.
— Отдавна ли са женени? Казваш, че познаваш Лена практически откак се е родила. А ти на колко си години?
Въпросът за възрастта на Хамлет остана открит, Котаракът не пожела да отговори.
— Отдавна ли? Не беше отдавна. Около година или малко повече. А Лена и по-рано, преди сватбата постоянно идваше. Всъщност това не е важно. Важното е, че я познавам и че е красива и мирише хубаво.
— Тук не ти решаваш кое е важно и кое не е — раздразнено гракна Гарванът. — И на думите ти не може да се разчита, защото самият ти не знаеш нито на колко години си, нито преди колко време Богомолов се е оженил за своята Лена. Изобщо, отношенията ти с времето са сложни, не се ориентираш в него. Затова аз ще отлетя и ще видя лично каква е работата.
— Отлети, отлети — поклати в знак на съгласие овалната си глава Змеят. — После всичко ще ни разкажеш.
— Да съм ти искал разрешение — врътна се Гарванът и полетя за следващата серия.
Ето вече шести ден тя седи в този болничен коридор пред входа на реанимацията, седи мълчаливо, само от време на време, когато успее, разговаря с лекарите — лекуващия и завеждащия отделението, а също и с хората, които идват, за да научат как е Лев. А те са много, на първо място свекърва й Ана Викторовна, майката на Лев, негови приятели и колеги, а също и братът на Елена и нейните приятели. Само че какво може да им каже тя? Онова, което й казват лекарите: състоянието не се подобрява, но не се и влошава, болният е в безсъзнание, повреден главен мозък, кома. Вчера завеждащият отделението й каза, че щом през първите пет денонощия състоянието му не се е влошило, значи има слаба надежда болният да оцелее. Но нали това е само надежда, а не точна прогноза.
Разбира се, Елена Богомолова би могла да разкаже много повече, всичко случило се и досега е пред очите й като ярка картина, но нима това е интересно на някого? Всички се вълнуват само от едно: ще оцелее ли? А ако оцелее, какъв ще бъде? Предишният ли? Или инвалид?
… На 6-и ноември Лев излезе за един юбилей, трябваше да се прибере късно, а Лена не отиде с него, не беше в настроение, същата сутрин онзи съботен ден се беше върнала от пътуване, бе довела трупата от гастроли в Тюмен, беше страшно уморена, пък и се разболяваше, там премръзнаха и беше настинала. Лена пи много горещ чай, зави се в кашмирения шал, сви се на кълбо във фотьойла и до полунощ гледа телевизия, а в дванайсет и четвърт звънна на Лев по мобилния, каза му, че си ляга, и му пожела приятно прекарване до края на банкета. Беше леко пийнал, в добро настроение, грижовно я попита как е, предаде й поздрави и пожелания за скорошно оздравяване от общи познати. С една дума, поговориха си хубаво, топло, с добри чувства. И Елена спокойно си легна.