Събуди я настойчиво звънене на вратата. Дори не се уплаши, като погледна часовника, който показваше 3:15, само леко се учуди и докато вървеше към вратата и в движение завързваше колана на топлия пеньоар, с усмивка си мислеше, че Лев явно много добре се е повеселил на юбилея, щом си е загубил ключовете или изобщо е забравил как се отключва врата. Нито за секунда не се усъмни, че звъни съпругът й. И се подготви да го посрещне с иронична ус мивка и някакви снизходителни думи. На прага обаче стоеше абсолютно непознат мъж. Нещо повече, той беше в милиционерска униформа.
— Тук ли живее гражданинът Богомолов? — строго попита милиционерът.
— Тук. Само че го няма. Защо, какво се е случило? — ядосано отвърна Елена, вече готова да се скара с престаралия се блюстител на реда, който не оставя честните граждани да спят.
— А вие каква сте му? Съпруга ли?
— Да. Какво има?
— Облечете се, моля, и слезте долу. С мъжа ви се е случило нещастие.
Следващите няколко минути напълно се бяха изгубили от паметта на Елена, после тя не можа да си спомни как се бе обличала, как бе тичала надолу по стълбището от третия етаж, как бе изхвръкнала на улицата… Не си спомняше нищо от това. Точните и ясни спомени започваха от момента, когато видя мъжа си, проснат на тротоара пред входа. Лев лежеше с лице в тротоара и не мърдаше. Той, винаги толкова елегантен и красив, сега напомняше счупена кукла с нелепо подгънати крака и запретнат ръкав на дясната ръка. Кой знае защо, именно този запретнат ръкав се вряза в паметта на Елена и най-болезнено я удари по сърцето. До него стояха двама милиционери, единият от тях беше онзи, който бе дошъл до апартамента.
— Какво му е? — в паника закрещя тя. — Зле ли е? Сърцето ли? Трябва да извикаме Бърза помощ! Какво стоите?! Викайте лекари!
— Вече повикахме — спокойно й каза единият милиционер. — Сега ще дойдат.
Елена приклекна до мъжа си и се опита да го обърне, но милиционерите веднага я спряха.
— Недейте, гражданко, не го пипайте, той е в безсъзнание. Нека лекарите решат, да не го повредите още.
Тя понечи да възрази, но веднага услужливото съзнание изтласка на повърхността някакви откъслечни сведения, че май в някои ситуации, при някои травми болните не бива да се пипат. Или не бива да се преобръщат? Изобщо, нещо не бива да се прави категорично, така че Елена се уплаши. Не искаше да причини вреда на мъжа си.
Искаше да помогне. Клекнала, гледаше неподвижното тяло на Лев и й се струваше, че той лежи много неудобно, с лице към тротоара, не може да диша, задушава се в това положение. Ама къде са лекарите? Защо толкова се бавят? Взираше се в гърба на Лев, опитваше се да долови и най-слабо движение, което да й подскаже, че той диша, но не виждаше движение и постоянно й се струваше, че той вече е умрял, но пропъждаше тази мисъл и безцелно, но упорито галеше плата на палтото му и ръката на мястото, където се бе запретнал ръкавът. Въпреки студеното време ръката беше топла и това й вдъхваше, макар и призрачна, но някаква надежда, че все пак не се е случило нищо страшно, че всичко ще се оправи и ще бъде наред. Ето сега ще дойдат лекарите, ще преобърнат Лев, ще му бият инжекция, ще му помогнат да стане, ще го доведат до вкъщи, а там вече тя ще го съблече, ще го настани в леглото, ще го стопли и ще му налее топъл чай, ще го завие хубаво и ще седи до него, хванала ръката му, чак до сутринта. А на сутринта всичко ще бъде както винаги. Лев ще стане, ще се избръсне, ще вземе душ и елегантен и красив ще тръгне за своя театър.
— Вземете паспорта на съпруга си — чу тя гласа на патрулния милиционер. — Намерихме го в джоба му и проверихме адреса, иначе нямаше да ви открием. И ето това…
Елена с усилие извърна глава и видя в ръцете на милиционера портфейла на Льова и някакви документи, май удостоверението за членството му в Съюза на театралните дейци, някакви пропуски, както и връзка ключове.
— Проверете всичко ли е налице, може нещо да липсва. В портфейла, в портфейла погледнете, парите там ли са?
Елена се постара да се съсредоточи, да преброи колко са парите в портфейла, наброи малко над три хиляди, но разбра, че не би могла да знае те много ли са, или малко, дали са всички, или нещо е било откраднато. Лев май не би трябвало да е носил много пари днес… Но всичко останало беше налице — и документите, и ключовете.