— Юра иска още веднъж да опита с добро — въздъхна Ирина и тръсна разкошните си смолисти къдрици. — Все пак му е роден син, какво да се прави. Жал му е за него.
— Но нали му е жал и за детето? — каза Даша. — Как ще расте то с вечно пияни родители? Какво ще излезе от него в крайна сметка?
— Нищо добро — съгласи се Ирина. — Да се надяваме, че Юра ще намери думи, с които да ги убеди. Не му се иска да стига до съд. Между другото, момичета, на двайсет и трети ноември Юра ми е организирал среща с почиващи в станцията. Елате и вие?
— Ами ние и без това се виждаме с теб — разсмя се Настя. — Защо трябва да ходим в почивната станция?
— Ама въпросът не е в това — възмути се Ирина. — Ще дойдете не заради срещата с мен, а заради Юра, той страшно ще се радва да ви види, ще си направим барбекю, ще пояздим. Така де, елате, Даша да вземе децата, ти, Настя, доведи своя Чистяков и ще си направим истински семеен излет.
— Добра идея — кимна Даша, — само че аз ще дойда без Саша.
Ира разбиращо се усмихна, а Настя не разбра и попита:
— Защо без Саша? Как така без него? Та той е главният началник на тази почивна станция.
— Точно затова не бива да идва просто така — обясни Даша. — Ако е за проверка, е едно, но ако е за почивка, целият персонал ще се престарава. Че как иначе, самият Каменски е пристигнал. Ще треперят като листа, няма да знаят как да застанат, как да поднесат, какво да кажат, как да му угодят. Защо да притесняваме хората? И без него ще си прекараме чудесно. Настя, струва ми се, че телефонът в чантата ти се къса да звъни.
Настя се ослуша. Наистина звъни — едно такова тъничко, жално. Чантата е далече и е странно, че Даша, дори насред оживения разговор, е чула толкова тих звук. Посегна към чантата и разбра, че няма да я стигне и трябва да стане. Не й се ставаше.
Но се наложи.
— Каменская, къде си се скрила? Вече трети път звъня и все не вдигаш — забуча в слушалката звучният бас на Стасов.
— При Даша съм, нали ти ме пусна — стъписано отговори Настя, която днес, в Деня на милицията, имаше абсолютно законен почивен ден, след като бе предала отчета за изпълнението на поредната задача.
— Както съм те пуснал, така отменям отпуска ти — отсече Стасов. — Скачай в колата и бързо в офиса. Тук при мен е седнало твоето мило другарче Серьожа Зарубин, има интересно предложение.
Настя сама се изненада колко я зарадва това обаждане. Защо ли се радва толкова? Нали седи с приятелки, които обича и познава отдавна, пие ароматно, силно кафе, яде вкусни петифури, които Даша купува специално за нея от съседния ресторант, обсъжда приятни женски въпроси, толкова несъществени и същевременно толкова важни. И не щеш ли — зарязвай всичко и тръгвай за работа. Това би вбесило всеки! Само не и Настя Каменская.
Имаше късмет. Понякога се случва, докато стигнеш до някъде, да попаднеш във всички възможни задръствания, а има и случаи да прелетиш като стрела без никакво забавяне. Като днес например. Сигурно това беше личният й подарък по случай Деня на милицията. След четирийсет минути Настя паркираше сребристото си пежо в Перово пред сградата, където беше офисът на агенция „Власта“.
Тя надникна в приемната на Стасов и секретарката й каза, че я чакат в заседателната зала. Настя отвори широко вратата и видя до голямата маса Стасов, Серьожа Зарубин и някакъв възпълен плешив мъж. Кой ли ще е той?
— Запознайте се, това е нашият най-добър специалист по престъпления срещу личността Анастасия Павловна Каменская — представи я Стасов на плешивия. — А това е — той хвърли бърз поглед към лежащата пред него визитна картичка — Вадим Дмитриевич Вавилов.
Плешивият се надигна от мястото си и силно стисна ръката на Настя. Дланта му беше суха, топла и мека, което никак не се връзваше с общия му облик. Настя едва сдържа усмивката си.
— Сергей Кузмич категорично ми препоръча да потърся вашата помощ — каза Вавилов. — Става дума за посегателство върху живота на съпруга на моята сестра.
— Позволете ми. Вадим Дмитриевич, аз да изложа пред колегата същината на въпроса и всички обстоятелства — прекъсна го Зарубин. — Разполагам с цялата информация и ние с Анастасия Павловна сами ще се разберем как да разпределим помежду си сферите на дейност. Съгласна ли сте, Анастасия Павловна?