— Не, нищо не знам, но ме е страх.
— От какво те е страх?
— Разбираш ли, Ксюша… Лев толкова я обича, просто я обожава, макар че, естествено, вижда всичките й особености и не бих казала, че е във възторг от тях, но нали това е… С една дума, разбираш. Лев няма да го преживее.
Вавилов дълго и мълчаливо се взираше в Елена.
— Нима сериозно мислиш, че това е възможно? Тя отново се разплака. И не можа да отговори нищо. Не знае тя, нищо не знае.
Когато говореше на Елена Богомолова, че след дневната репетиция никой не си е тръгнал от театъра и че всички седят и чакат от него новини, Никита Колодни излъга, без да му мигне окото. Всички артисти се бяха пръснали по свои си работи, дори онези, които бяха заети във вечерния спектакъл. Изключението беше само Евгения Фьодоровна Арбенина, която не очакваше никакви новини от Колодни, защото справедливо смяташе, че подобни въпроси се решават с помощта на мобилен телефон, а далеч не с безцелно мотаене из театъра. Просто тя обичаше и своя театър, и своята гримьорна, тук се чувстваше като у дома си и същевременно усещаше собственото си присъствие на служител. И то не на какъв да е служител, а на Служител, Отдаден на Великия Театър.
Настя Каменская и Антон Сташис, разбира се, все още не можеха да знаят това, защото, придружени от помощник-режисьора Федотов, просто се качиха на етажа с гримьорните и тръгнаха надясно от стълбището, към женската половина. Имаха избор дали да тръгнат надясно, или наляво, и Федотов им обясни, че дясната страна е женската, а лявата — мъжката.
— За днес мъжете ми стигат — решително каза Настя. — Хайде да опитаме да поговорим поне с една жена, защото така получаваме чисто мъжки поглед върху ситуацията.
Вървяха по коридора покрай вратите, на които висяха табелки с имената на актрисите, на някои — по две, а на някои — и по четири, почукваха, натискаха дръжките, убеждаваха се, че в гримьорната няма никого, и продължаваха напред. Докато иззад вратата с табелка „Е. Ф. Арбенина“ чуха:
— Да, да, влезте!
Настя погледна въпросително Александър Федотов.
— Тя сама ли е в гримьорната? Всички са по две, по четири, а тя — сама? Защо? Та Арбенина не е единствената народна артистка на Русия във вашия театър, има и други — попита шепнешком.
Федотов изразително сви рамене.
— Това е то театърът — прошепна в отговор.
Настя не остана доволна от отговора, но го прие като сведение.
Народната артистка на Русия Евгения Фьодоровна Арбенина се беше полуизлегнала на диванчето, едната си ръка бе поставила под главата, а с другата галеше пухкава снежнобяла котка. Настя веднага усети миризмата на тютюн, коя го се бе вкоренила тук от дълги години, въпреки системното проветряване. А нали й бяха казали, че в сградата на театъра може да се пуши само на строго определени за това места и гримьорните не са такива места. Значи и в това отношение за Арбенина бе направено изключение. Или тя просто умее да се договаря с неподкупните пожарникари?
— Евгения Фьодоровна, приемате ли гости? — долови Настя в гласа на Федотов неприкрито подмазване.
— Заповядайте — прозвуча отговор.
Гласът на Арбенина беше необикновено звучен, с приятен нисък тембър, именно какъвто го бе запомнила Настя от филмите, а усмивката — истински царствена.
— Оставям ви под грижите на Евгения Фьодоровна, а когато се освободите, наберете ме, ще дойда — разбърза се помощник-режисьорът.
Арбенина се включи в разговора на драго сърце, дори отмести котката и зае друга поза, за да може удобно да жестикулира.
— Сеня Дудник ли? — попита тя в отговор на поредния въпрос и се намръщи. — Той нищо не поставя, моля ви се! На кого е притрябвал? Един-два спектакъла някъде из провинцията, а иначе седи тук и чака Лев Алексеевич да благоволи да му даде възможност да постави нещо, някоя глупост. Предимно просто замества при репетиции Богомолов, когато Лев Алексеевич отсъства.
— А какво ще стане с театъра, ако Богомолов не се върне? — попита Антон.
Арбенина леко повдигна своите красиво извити вежди и заговори малко по-бавно — обмисляше отговора си или претегляше всяка изречена дума.
— Ами знаете ли, носят се различни слухове. Например чували ли сте името Черновалов? Виктор Константинович Черновалов?
— Чувала съм го — кимна Настя.
Не беше запален театрал, но наистина беше чувала името, макар да не беше гледала нито един спектакъл, поставен от именития режисьор. Виж, Антон, изглежда, дори не беше чувал името, във всеки случай при споменаването на Черновалов лицето му изобщо не се промени.