— Та така — продължи Евгения Фьодоровна, — Виктор Константинович сега няма театър, отдавна, преподава по малко, понякога го канят някъде да постави нещо, понякога води майсторски класове и у нас, и в чужбина. Вече е на възраст и често боледува. Но му се иска да има свой театър. Разбирате ли? Има заветна мечта. А из висините го обичат, уважават го, той влиза, без да чука, в кабинета на министъра на културата, тъй като нашият министър навремето е бил ученик на Черновалов. И нашият Сеня Дудник е учил навремето при Виктор Константинович и е бил един от любимците му. Така че ако, не дай си боже, Лев Алексеевич не се върне, Черновалов има всички шансове да стане нашият нов художествен ръководител. Или ще ни го натрапят отгоре, или чрез апаратни игри ще направят така, че трупата да го избере. И тогава вече — Арбенина направи изразителен жест с ръка — за нашия Сеня ще започне истински райски живот, защото самият Черновалов няма да поставя нищо лично — твърде стар е за това, вече няма сили. Тоест ще поставя, разбира се, но по спектакъл на две години, винаги се е славил с бавната си и задълбочена работа, не като при нас тук: за два месеца спектакълът е готов. Виктор Константинович винаги е репетирал по осем-девет месеца, всичко е изпипвал, усъвършенствал, съставял е спектакъла като картина от бисери, късче по късче, мънички и шлифовани до пълен блясък. А покрай него Сеня ще поставя по три-четири спектакъла на година, ще набере опит, ще стане име, Черновалов ще му помогне да получи някоя и друга престижна награда, той има такава възможност, а пък когато след няколко години Виктор Константинович окончателно се оттегли в пенсия, Сеня вече ще има всички шансове да стане наш художествен ръководител.
— Откъде сте толкова сигурна? — попита Настя.
— Убедена съм. Сеня вече ще бъде име, лауреат — това, първо. Той е вътрешен човек, нашият театър го познава отдавна, и то добре — това, второ. И той няма да повтаря грешките на Лев Алексеевич — трето.
— Грешките ли? — Антон като ястреб тутакси се вкопчи в непредпазливо изтърваната дума. — Какво имате предвид?
— Разбирате ли — засмя се Арбенина, — в театъра аз се радвам на специално положение, но това не значи, че съм сляпа и глуха. Лев Алексеевич се грижи за мен като за кристална ваза, но иначе е човек сложен, нееднозначен, има тежък, избухлив характер, властен е, обидчив. А Сеня е сладурче — мек, добър, учтив, обича актьорите и ги цени, а актьорите чувстват това отношение и му се отплащат със същото. Затова, когато един ден се стигне до избор на художествен ръководител, нашата трупа ще застане като един човек зад Сеня. Но именно един ден, защото Сеня засега е никой, режисьор без име, а Черновалов ще му помогне да получи име. По-точно, да стане име.
Я виж ти, помисли си Настя, Дудник бил сладурче, добро момче, което обича и цени актьорите. На нея изобщо не й се стори такъв.
— Защо сте толкова сигурна, че Черновалов няма да поставя лично? — попита през това време Сташис. — Защо му трябва тогава да става художествен ръководител? За какво му е да иска да има свой театър, ако няма да поставя в него?
— Защото иска да осъществява художествено ръководство — усмихна се Евгения Фьодоровна — и да се оттегли окончателно от длъжност на такова ниво, за да не се срамува пред себе си и пред наследниците си. Кой е сега Виктор Константинович? Никой. Макар и известен в миналото режисьор, пак е никой.
Настя малко се интересуваше от ситуацията с Черновалов, тя обърна повече внимание на думите на Арбенина, че Богомолов се държал зле с актьорите и другите служители в театъра. Разбира се, тази информация не беше нова, за това й бе говорил и Гриневич, но тази тема трябваше да се развие, може би щяха да изплуват интересни подробности.
— Кажете, Евгения Фьодоровна, може би някой от вашите колеги толкова сериозно е бил обиден на Лев Алексеевич, че да е поискал да го убие?
— Какви ги приказвате! — размаха ръце актрисата. — Няма такъв човек! Колкото до обидчивостта, ние, актьорите, сме на първо място. Но да се стигне чак до убийство! Хората от театъра изобщо не са способни на убийство, трябва добре да проумеете това, ако искате да намерите престъпника. Не търсите на правилното място. Сигурно вече поне десет пъти са ви казали, че актьорите са едни големи деца? Казали са ви, нали?
— Казаха ни — не можа да не признае Настя.