Арбенина присви очи и погледна втренчено първо нея, после Сташис.
— Но вие не повярвахте, така ли? А трябваше. Защото такава е истината. Ние много обичаме да побърборим, да разкажем едно-друго, да се киприм, но не правим нищо по същество. Така сме устроени.
— Но освен актьорите в театъра има и други служители — напомни Настя. — И те също може да са имали причини за обиди, за неприязън, дори за омраза.
— Да, възможно е… — сякаш неохотно се съгласи Арбенина и изведнъж се оживи: — Между другото, тъкмо си спомних, че имахме един театърмайстор, който се беше изхитрил да провежда нощем на сцената някакви съмнителни кастинги и което е най-ужасно — за тези кастинги докарвали малолетни момичета. Не знам за какви такива цели са ги оглеждали тук, но когато тази работа се разкри, дойде милиция, арестуваха го и дори май после го тикнаха зад решетките.
— А какво общо има с това Богомолов?
— Именно той извикал милицията, когато научил. А научил случайно. Това беше отдавна, аз и тогава не знаех подробности, а сега пък съвсем нищо не си спомням.
— Колко отдавна?
— Преди около четири години, може би три. Не, не мога да кажа точно кога.
Настя едва се сдържа да не се усмихне. Като гледаше Арбенина, като я слушаше, имайки предвид нейното специално положение в театъра, беше трудно човек да повярва, че тя може да не помни някакви подробности. Усуква го нещо примата на руския театър, усуква! Интересно защо?
— Спомняте ли си името на този театърмайстор?
— Скирда, Леонид Павлович Скирда.
Това добре. Зарубин ще го провери. Значи всичко е наред с паметта на Евгения Фьодоровна, не бива да се оплаква. Но тя прикрива не театърмайстора Скирда. Кого тогава?
— Имало ли е и други подобни истории? — попита Антон.
Арбенина нетърпеливо въздъхна.
— Скъпи, вече ви казах: един артист не може да убие, друга е психиката на артиста, другояче разсъждава той. А колкото до другите служители, нямам никаква представа какво става при тях. Театърът е устроен така: всеки си знае само своята работа, своите задължения, не се навира при другите, не се и интересува. Всеки мисли единствено как да свърши възможно най-добре само своето късче работа, защото от всяко такова късче зависи съдбата на спектакъла. И никак не го засяга кой какво прави зад стената, кой за какво отговаря и кой с кого се бил скарал.
След деня, прекаран в театъра, Настя Каменская беше абсолютно уверена: правилото е никакви кирливи ризи навън. Вътре, сред своите, може всичко, но навън — дума да не става.
Преди да се обадят на услужливия помощник-режисьор Федотов, тя трябваше да се свърже със Серьожа Зарубин и да му предаде информацията за Леонид Павлович Скирда. Всъщност Скирда едва ли е извършил покушението срещу Богомолов, прекалено висок е рискът, защото в театъра добре си спомнят историята с кастингите, но зад него най-вероятно стои някаква организирана сила и именно тя може като нищо да си е разчиствала сметките с художествения ръководител, който е разкрил игричките й. Но от друга страна, минало е толкова време… Защо сега? Защо не по-рано? Добре, няма какво толкова да си блъска главата на тази тема, нейната задача е да търси и намира информация в театър „Нова Москва“, а вече Серьожа да си решава как да използва тази информация.
— Да вървим, ще ви покажа театъра — предложи Федотов, когато посрещна Настя и Антон в коридора на „женската“ половина. — До началото на спектакъла има час и половина, всички са заети, работниците монтират декорите, реквизиторите се подготвят, после ще започнат да идват актьорите, няма да им е до вас. Малко на своя глава си позволих да се разбера с главния администратор, той ще може да разговаря с вас след началото на спектакъла, докато тече първото действие. Преди това той е под пара, а после е готов да отговори на въпросите ви.
— Вие сте нашият пряк ръководител, така ли? — позасмя се Антон. — Или директор?
Настя незабелязано го ръгна с лакът в хълбока. Защо търси конфликт? Да, този Федотов е натрапчив и прекалено любопитен, но без него щяха да са загубени. И изобщо, не е хубаво да обиждаш хората, това е златното правило на всеки опитен оперативен работник.
Но на Александър Олегович Федотов и през ум не му мина да се обижда.
— Ама моля ви се, аз съм вашият екскурзовод-преводач, това е най-близо до истината. Ще разглеждаме ли театъра, или не ви е интересно?
— Не, много ни е интересно — побърза да отговори Настя.