За миг на Настя й стана неприятно. Изобщо не я попитаха, никой не се интересуваше какво мисли тя и какво иска, вече са решили всичко вместо нея, разбрали са се зад гърба й, спазарили са я като кон на чаршия и сега Серьожа Зарубин смята, че е нужно само да обсъдят разделянето на пълномощията и раздаването на задачите, а за нейното съгласие не може и дума да става. Но веднага се скастри вътрешно: да не е полудяла? Какво съгласие? Какво мнение? Кого трябва да интересува то? Тя е наемен работник, на щат е, получава заплата и трябва да прави каквото й наредят. Има началник, Владислав Стасов, именно неговото мнение всъщност има значение. В края на краищата Стасов й дава възможност да работи по специалността си и тя му е страшно благодарна за това. Настроението й моментално се подобри и тя се усмихна лъчезарно първо на Зарубин, който в отговор, кой знае защо, й намигна, а после на Вавилов, който незнайно защо, я погледна притеснено и същевременно благодарно, сякаш бе очаквал, че тя може да откаже, и се радваше, че не го е направила.
Стасов отведе Вавилов в кабинета си да подпишат договора, а Зарубин остана с Настя в стаята за преговори и й заразказва за покушението срещу художествения ръководител на театър „Нова Москва“ Лев Алексеевич Богомолов. Разбира се, Богомолов има врагове и извън театъра, но с тях Зарубин и следователят някак ще се оправят, пък и оперативните работници от района ще се включат, но виж, за театъра няма да имат сили. Всъщност задачата се състои в консултативна и методическа помощ, която Настя да оказва на младия служител Антон Сташис, който е постъпил в отдела съвсем наскоро и още не е достатъчно вещ в разкриването на тежки престъпления.
— Кой е следователят? — попита Настя.
— Коля Блинов — отговори Зарубин.
Ясно, Николай Николаевич Блинов беше за Серьожа Зарубин просто Коля, защото през дългите години бяха изпили заедно не една бутилка по случай сполучливо приключване на разследване. Но все пак едно е приятелството със Зарубин и съвсем друго — отношението към факта, че около оперативните работници ще се мотае частен детектив. Това на нищо не прилича, никой следовател не би го търпял.
— Ами… — подзе тя, но Сергей веднага махна с ръка:
— С Коля няма да имаш проблеми, Стасов вече говори с него по телефона, определиха си среща за довечера по случай нашия професионален празник, ще го пои с водка и ще му обещава, че ти ще се държиш прилично, няма да нарушаваш правилата, нищо няма да криеш от него, за нищо няма да го излъжеш или да му попречиш и изобщо, от теб ще има само полза.
— Това е непосилна задача — усмихна се Настя. — Дори Стасов няма да се справи.
— Стасов ли? Ще се справи — убедено отговори подполковник Зарубин.
Вечният Камък водеше диалог с Вечния Гарван на една вечна тема. Темата за смъртта.
— Виж какво се получава — замислено и бавно каза Камъкът. — На земята всяка секунда някой умира, и то пред очите на другите, и това се случва постоянно вече цяла вечност, а до ден-днешен никой не знае със сигурност какво означава да умреш. Какво се случва с теб после? И изобщо, какво нещо е това смъртта?
— Спор няма — съгласи се Гарванът от висотата на един къс дебел клон почти на върха на древния дъб. — Най-обидното е, че и ние с тебе няма да научим, защото сме вечни. Самата ни същност изключва смъртта.
— Ти как мислиш… — подзе Камъкът и се запъна.
Стори му се, че отзад нещо необичайно топло го гъделичка.
— Да, да, продължавай — нетърпеливо окуражи приятеля си Гарванът.
Много му харесваше Камъкът да го пита за мнението му, а Вечният Гарван винаги имаше собствена позиция по всеки въпрос. Докато Камъкът, като истински философ, имаше склонността да изпитва най-разнообразни съмнения, Гарванът, самоуверен и самолюбив, не помнеше някога да се е съмнявал в нещо и всеки момент беше готов авторитетно да оповести своята непогрешима според него гледна точка.
— Нещо ми е… — неуверено смотолеви Камъкът.
— Какво де, какво? — с досада изграчи Гарванът.
— Ами нещо зад мен… шава ли, не знам. Гъдел ме е.
— Сигурно вятърът е довял окапали листа или сухо клонче.
— Топло е… Би ли погледнал, а? — жално попита Камъкът, на когото самата природа не бе дала възможност да се извръща назад.
Гарванът недоволно изграчи и литна надолу. Гледай ти, прекъснаха такъв плодотворен разговор заради някаква глупост! Листа или клонки, какво друго. Било топло, видите ли! На тоя дъртак, страдащ от подагра, какво ли не му се струва.