Любимата котка на Евгения Фьодоровна, снежнобялата пухкава Есмералда, лежеше в краката й и тихо мъркаше. Арбенина вземаше Есмералда в театъра постоянно, впрочем не само в театъра, но и на гости у приятели. Есмералда беше котка със строг нрав, допускаше до себе си далеч не всеки котарак, раждаше рядко, но пък в котилото винаги имаше най-малко четири котета и хората се редяха на опашка за тях, толкова хубави бяха. Едно коте тя подари на стария си приятел, артиста Степан Кондратиевич Пантелеев, който страшно му се зарадва, нарече го Хамлет и също постоянно го носеше в театъра, така майката и синчето се виждаха редовно. Степан почина, а Хамлет се изгуби някъде. Господи, дано това котараче да не е изчезнало напълно, дано да са го прибрали в приличен дом и да е в добри ръце, защото е породист, красавец и умник, и изобщо, е близка душа. Тъй като за бездетната Евгения Фьодоровна Есмералда беше като дъщеря, синчето й Хамлет, естествено, й се падаше внук и тя страдаше за него. Не толкова, колкото страдаше на погребението на Степан Пантелеев и не колкото сега за лежащия в реанимацията в безсъзнание Лев Богомолов, но все пак страдаше.
На вратата се почука и в гримьорната на Арбенина влезе младият актьор Никита Колодни, когото Арбенина като изтъкнат майстор на сцената покровителстваше и глезеше. Никита й харесваше със своята задълбоченост, със стремежа си да свърши всяка, дори най-дребната работа колкото може по-грижливо и по-добре, както и с външността си — приятна, но без да бие на очи. Арбенина не обичаше ярката красота у жените, камо ли пък у мъжете, и при цялата си пристрастеност към ярки цветове в собствения й гардероб и грима, у другите ценеше пастелните тонове и изисканата сдържаност. Никита Колодни изцяло отговаряше на всички нейни изисквания, във всеки случай така й се струваше.
— Извинете, май си почивате, не ви ли безпокоя? — плахо подзе Никита.
— Влизай, миличък, влизай. — Евгения Фьодоровна го покани с царствен жест, без да се надига от диванчето. — Седни.
Колодни приседна на стола пред масичката за гримиране, постави лактите на двете си ръце върху нея и тежко отпусна глава върху вкопчените си длани.
— Колко е ужасно това, което се е случило с Лев Алексеевич, какъв кошмар! Какво ще стане сега с него, с жена му, с всички нас?
— Каквото реши господ, това ще стане — сдържано отговори Арбенина. — Той знае най-добре. А с нас… Какво с нас? В най-лошия случай при нас ще дойде нов художествен ръководител и ще започне нов етап в живота ни.
— А в най-добрия? — нервно попита Колодни.
— В най-добрия Лев Алексеевич скоро ще оздравее и ще се върне на работа, а засега ще го замества Сеня Дудник, точка по въпроса. Вече има нареждане от ръководството Сеня да замества Лев Алексеевич на репетициите на „Правосъдие“. Защо се тревожиш? Разбирам, за пръв път получи главна роля, иска ти се спектакълът да се подготви и да се играе на сцена, а не да го замразят още сега, но не се тревожи за това, репетициите няма да спрат, Сеня ще доведе спектакъла до премиера.
Колодни помълча, въздъхна, още по-силно вкопчи ръце една в друга.
— Исках да се посъветвам с вас, може ли?
— Само че внимателно — позасмя се Арбенина. — С тебе сме в един впряг, не забравяй. В такива ситуации е опасно да искаш съвет от партньор по сцена.
— Какви ги говорите, Евгения Фьодоровна, за мен вие сте най-добрият учител. Не ви ли се струва, че мотивацията на Зиновиев е слабичка? Не вярвам в неговите преживявания, заради постъпката му спрямо майка му! Според версията на следствието жена му го е убила именно защото не е могла да му прости това. От друга страна, не може да го е убила заради случилото се, прекалено сложно е, самата ситуация не е реална. Вие играете адвокатката на съпругата пред съда и сигурно се чувствате неудобно от такъв текст.