— А знае ли негово сиятелство, че тук има някои… деликатни неща?
— Няма нищо деликатно, а си е най-обикновен криминален случай — отсече Ведишчев. — Разбрали сте се с полицейския началник да арестувате съмнителен човек, мошеник, който се е представял за рязански търговец. Чух, че истинският Клонов, почитаемият търговец, тежал над сто кила човекът. Този дръвник Караченцев объркал часа, та се наложи да си рискувате живота. Жалко, че злодеят не ни падна жив. Сега няма как да разберем какъв му е бил умисълът. Но за късмет поне вие, господине, сте жив и здрав. Негово сиятелство вече написа всичко както си беше право на императора в Петербург. И нататък е ясно: ще напъдят полицейския началник за глупостта му, ще назначат нов, а за ваше високоблагородие ще има и награда. Много просто.
— Много п-просто ли? — пак заекна Ераст Петрович и се вгледа в избелелите старчески очи.
— Съвсем просто — потвърди камердинерът. — Нали това с всичко?
— … Това е — каза Фандорин след кратък размисъл.
— Видяхте ли? Я каква чанта имате. Хубава изработка. Сигур е чуждестранна?
— Тя не е моя — трепна колежкият асесор (не бивш, а съвсем настоящ), — ще я препратя в Градската дума. Голямо пожертвование от анонимен дарител за изографисването на Храма.
— Много ли е голямо? — внимателно го погледна камердинерът.
— Почти един милион рубли.
Ведишчев одобрително кимна:
— Владимир Андреич ще се зарадва. Да завършим накрая Храма, мътните го взели. Стига сме доили градската хазна — и се прекръсти благоговейно. — Ох, имало и днес благодетели в Русия, Господ да ги поживи, а като умрат — лека им пръст. — Още недокръстил се, Фрол Григориевич ненадейно се подсети и заръкомаха: — Да вървим, драги, да вървим. Негово сиятелство рече, че ще ви чака за закуска. А пък е на режим — в осем и половина трябва да си изяде кашата. На площада ни чака каретата на губернатора, в миг ще стигнем. За вашия азиатец не се тревожете, земам го с мен, заедно ще хапнем. Имам от вчера чудна чорба зелце с карантийки — цяла тенджура. А тия гевречета да ги фърли, какво ще се тъпче с тесто, само да си докарва газове.
Фандорин съчувствено погледна Маса, който раздуваше ноздри и блажено вдъхваше аромата от кесията. Горкият — чакаше го тежко изпитание.