Последното като че ли най-вече убеди губернатора.
— Изглежда, Ераст Петрович е прав — каза той и се надигна. — Това е случай от държавно значение. Назначавам негласно разследване на обстоятелствата около кончината на генерал-адютант Соболев. Май няма да се мине и без аутопсия. Само че внимавайте, Евгений Осипович, тихо, кротичко. И без това мълвата ще тръгне… Петруша, ще се ослушваш за клюките и ще ми ги докладваш лично. С разследването, естествено, ще се заеме Евгений Осипович. И да не забравите да наредите балсамиране. Мнозина ще искат да се простят с героя, а времето е топло. Ще се вмирише. Колкото до вас, Ераст Петрович, щом съдбата ви е пратила в „Дюсо“ и щом толкова добре сте познавали покойния, направете и вие едно проучване от своя страна, тъй да се каже, самосиндикално. Късмет, че в Москва още не ви познават. Щом сте чиновник за специални поръчения — ето ви едно толкова специално, че по-специално не може и да бъде.
Глава втора
Ераст Петрович започна доста странно диренето около смъртта на прославения пълководец и всенароден любимец. С триста зора успя да се прибере в хотела, заварден от всички страни с двоен кордон полиция и скърбящи московчани (лошите новини винаги са обсебвали старовековния град по-бързо и от ненаситните августовски пожари), и без да поглежда нито наляво, нито надясно, се качи в двайсета стая, хвърли на слугата фуражката и шпагата, а на въпросите отговори само с пръст, лепнат на устните. Обиграният Маса с разбиране се поклони и спешно разстла на пода сламената рогозка. Почтително уви късата шпага в копринена кърпа и я сложи на скрина, после излезе в коридора и застана с гръб към вратата в позата на страшния бог Фудо-мьоо, повелител на огъня11. Минеше ли някой, Маса слагаше пръст на устата си, укорително цъкаше и сочеше ту заключената врата, ту някъде към пъпа си. Поради което из етажа веднага се понесе слух, че в двайсета стая е отседнала бременна китайска принцеса и даже ражда вече.
А Фандорин през това време седеше на рогозката абсолютно неподвижен. Коленете леко отворени, тялото отпуснато, китките обърнати с дланите нагоре. Погледът му беше прикован към корема, по-точно към най-долното копче на вицмундира. Някъде там, под златния двуглав орел се намира магичната точка тандем, източник и център на духовната енергия. Ако изчистиш съзнанието си от всякакви мисли и се отдадеш на самовглъбяване, в душата ти ще дойде просветлението и дори най-главоломният проблем ще ти се яви в прост, ясен и разрешим вид. Ераст Петрович с всички сили се опитваше да изчисти съзнанието си и да постигне просветлението, което не е никак лесно и изисква дълги тренировки. Природно бързата му мисъл и производната й нетърпеливост особено много затрудняваха упражняването на самоконцентрация. Но, както е казал Конфуций, благородният избира не лекия път, а трудния, затова Фандорин упорито се взираше в проклетото копче и чакаше резултата. Отначало мислите му никак не желаеха да се умирят, напротив, бляскаха и се мятаха като рибоци в плитка вода. После всички външни звуци се отдалечиха и заглъхнаха, рибките отплуваха в дълбокото, а съзнанието му потъна в мъгла. Ераст Петрович гледаше златното копче с герба и за нищо не мислеше. Мина секунда, минута или може би час, императорският орел изведнъж поклати двете си глави, короната пръсна искри и той се пробуди. Планът за действия се беше подредил от само себе си.
Фандорин повика Маса, поиска сюртука си и докато се преобличаше, накратко обясни на васала си как стоят нещата.
По-нататъшните маршрути на колежкия асесор се ограничиха във вътрешността на хотела в следния ред: фоайе — портиерна — ресторант. Събеседването с хотелската прислуга му отне часове, така че до вратата на коридора, вече наричан „соболевски“ в „Дюсо“, Ераст Петрович стигна чак привечер, когато сенките се удължиха, а слънчевата светлина се сгъсти и натежа като липов мед.
Фандорин се представи на полицая, който пазеше на входа, и незабавно бе допуснат в царството на скръбта, където се говореше само шепнешком и се ходеше изключително на пръсти. Апартамент 47, в който доблестният генерал бе настанен предната вечер, се състоеше от гостна и спалня. В първото помещение се бяха събрали доста хора — Ераст Петрович видя Караченцев с жандармеристи, адютанти и ординарци на покойния, а в ъгъла, забил нос в пердето, приглушено ридаеше камердинерът на Соболев, прочутият в цяла Русия Лукич. Всички като че ли очакваха нещо и току поглеждаха затворената врата на спалнята. Полицейският началник се приближи до Фандорин и полугласно избоботи:
11
В японската национална религия — божество, защитник от стихийни бедствия, непоклатим властелин. — Б.пр.