Смъртта на Чарлз Огъст Милвъртън

Артър Конан Дойл Смъртта на Чарлз Огъст Милвъртън

Измина доста време от събитията, за които искам да разкажа в настоящата история и въпреки всичко трябва все пак да внимавам много. Спазих определен срок, в който дори и с недомлъвки или крайно сдържано нямах морално право да оповестявам фактите. Но сега, след като главното действуващо лице е недостижимо за човешкия закон, ще се опитам да пиша за този случай по такъв начин, че да не навредя никому. Участвувах от началото до края с моя приятел Шерлок Холмс така че тази история е и моя. Читателят ще ме извини за това, че някои дати или факти умишлено ще скрия, но това е с цел да не може по пътя на умозаключенията да се открие някой или някои от истинските участници в това мошеническо дело.

Беше хладна, даже мразовита зимна вечер. Холмс и аз, след като направихме една от обичайните си вечерни разходки, се прибрахме у дома. Беше около шест часа. Когато приятелят ми запали лампата, светлината падна върху поставената на масата визитна картичка. Холмс я видя и с възглас на отвращение я хвърли на пода. Вдигнах я и прочетох:

Чарлз Огъст Милвъртън

Апълдор Тауърс

Хампстед

Посредник

— Кой е този? — запитах аз.

— Най-лошият човек на Лондон — отговори Холмс, като седна и протегна крака към огъня. — Не е ли написано нещо на гърба на картичката?

Обърнах я.

— Ще дойда в 6 ч. и 30 минути. Ч. О. М. — прочетох аз.

— Хм. Сега ще бъде тук. Какво изпитвате, Уотсън, когато стоите пред змиите в зоологическата градина? Не чувствувате ли погнуса и омраза при вида на тези лигави, отровни твари с техния леден поглед и зли, плоски муцуни? Точно такива усещания ме кара да изпитвам Милвъртън. По време на кариерата си съм срещал поне петдесет убийци и престъпни типове, но никой от тях не ме е отвратил в такава висока степен, както този „юнак“. А въпреки това не мога да го избегна. Трябва да знаете, че той идва по моя покана.

— Но що за човек е този Милвъртън?

— Ще ви кажа, Уотсън. Това е кралят на всички изнудвачи. Да помага небето на онзи мъж, а още повече на онази жена, чието добро име се окаже във властта му. Узнавайки техните тайни, той ще ги изстисква и изстисква с усмихната физиономия и каменно сърце, докато не стигне докрай. В работата си е гений; в честните търговски отношения неговата школа би се класирала отлично. Неговият метод е следният: той разпространява слух, че е готов да заплати висока цена за компрометиращи писма на богати хора или лица с високо обществено положение. Този особен вид стока той получава не само от лакеи и прислужници, които не се погнусяват да предават господарите си, но и от благородни мерзавци, използували преди това доверието или разположението на жените. Милвъртън упражнява професията си без да се скъпи. Известно ми е, че е заплатил 700 фунта на един лакей само за една бележка от два реда. В резултат той разори едно знатно семейство. Тази стока се появява на пазара, става собственост на Милвъртън и трябва да знаете, че в тази голяма столица ще се намерят стотици хора, които пребледняват, щом чуят неговото име. Никой не знае коя ще бъде следващата му жертва, защото е много богат и хитър й не му се налага да работи ежедневно. Той е в състояние да пази в продължение на няколко години своята карта и като опитен играч да я изиграе на масата, когато мизата е най-висока. Аз ви казах, че той е най-лошият човек в Лондон и наистина ви питам би ли могъл да се сравни разбойника, който в яда си убива с тояга своя другар, с този човек, който без да бърза, методично тормози душите на хората и изопва нервите им докрай, с единствената цел да увеличава богатството на своите и без това препълнени със злато чували? Рядко съм слушал Холмс да говори така разгорещено.

— Но нали има закони — възразих аз, — така че и на него може да му се намери майсторът?

— Теоретично — да, практически — не. Каква е ползата за жената, че го е натикала за няколко месеца в затвора, след като тя самата е осъдена от обществото на морална смърт, а може би и ще посегне сама на живота си? Жертвите му не смеят да парират неговите удари. Ако Милвъртън само веднъж сгреши и се опита да изнуди някое невинно лице, тогава бихме могли да го заловим, но той е хитър като дявола. Не, не, трябва да се намери друг начин на борба с него.

— А за какво ще идва сега?

— Една знатна клиентка ми повери печалния си случай. Това е лейди Ива Брейсуел — най-красивата девойка, чиято звезда изгря в светския живот през миналия сезон. Нейната сватба с херцог Дъвъркор е определена за след две седмици. В ръцете на този мерзавец има няколко необмислени, но обърнете внимание — само необмислени писма, които са и били написани от един беден земевладелец. Тези писма са достатъчни, за да попречат да се състои сватбата. Милвъртън ще ти изпрати на херцога, ако не му бъде заплатена голяма сума. Поръчано ми е да се срещна с него и по възможност да преговаряме.